Като цяло проблема с кражбите НЯМА КАК ДА БЪДЕ РАЗРЕШЕН !!! Това не е проблем на държавата или на законодателството, това е проблем в самите нас (тази част от нас, която се изявява като измет на обществото). Докато общественото и личното самосъзнание и съвест не се издигне на 100 пъти по-високо ниво от сегашното, нищо няма да се промени. Сигурно това ще отнеме 1000 години, така че нека да не живеем с илюзиите, че ще се случи в рамките на нашия живот.

Нека всеки един от вас да постави ръка на сърцето си, и тихо (за да не го чуят останалите) да си признае:

1. Аз крадил ли съм някога в моя живот?
2. Винаги ли съм бил честен, или предпочитам да послъгвам когато не ми оттърва истината?
3. Мамил ли съм някога някого - човек, организация или държавата?
4. Спазвам ли всички закони на тази държава?
5. Крия ли данъци или честно и почтенно декларирам всичко?
6. Спазвам ли Закона за движение по пътищата или само дебна изгоден случай за да го наруша?
7. Готов ли съм на саможертва в името на останалите, или егоизма при мене е на първо място?

ПС: Не ми отговаряйте и не започвайте да ми опонирате. Аз вече знам отговорите на повечето от въпросите. Знам също така, че когато човек си позволява да изкачи няколко стъпала в посока неспазване на законите, само въпрос на време е да се пробва и със следващото стъпало ("ако никой не го види"). И да го прекрачи това стъпало, намирайки си измислено самооправдание за действията си. Нещо от типа "неплащането на данъци е нормално, но кражбата не е нормална". Хоппа - усещате ли капана в тези мисли и думи? Ако не го усещате - ще ви кажа: ВАЖНА Е ГРАНИЦАТА и никой не ви е дал правото сами да си я определяте. И утре да не се сърдите, ако при някой друг границата е "нормално е да се кради, но не е нормално да се убива". Или още по-лошо "нормално е да се убиват хора, ако те ме погледнат накриво".

Като цяло няма идеален човек. Всеки един от нас повече или по-малко не спазва законите. И след това ми е чудно, че после той се сърди, че някой друг е на по-високо стъпало по стълбата на неспазването.