Цитат Първоначално публикувано от scutellator Виж публикацията
Да, може и така да се каже, защото наистина на времето е имало пчели изключително податливи и загиващи от трахейния акар и в същото време (раси) пчели, които са тотално или частично устойчиви на него.
Мехурчестия гнилец до съвсем скоро също беше ЕТНИЧЕСКО заболяване, ограничено напълно изцяло до пчелите от западно-европейски произход ( А митотип) - mellifera mellifera, iberiensis и intermissa, но заради естествената обмяна на гени - и на някои линии от ligustica.
За вароатозата по-същия начин, с тази разлика че мнозинството от европейските пчели към момента не са устойчиви на вароатозния акар.


При аскосферозата, от друга страна, ПОВЕЧЕТО ларви във ПОЧТИ ВСЯКО семейство са (генетично) НЕСПОСОБНИ да се разболеят, дори и при силно излагане на спорите. От друга страна , както казах, освен наличие на наследствена предразположеност към заболяване на ларвите ( в едно семейство страдащо от варовито пило, обикновенно болестта не прогресира, а си стои на едно и също ниво!) е нужна и почти ПЪЛНА ЛИПСА на почиствателен инстинкт. Семейството има на разположение ПОЧТИ ДВЕ СЕДМИЦИ за да премахне заразените ларви, преди те да станат инфекциозни.

Ако живееш в Русия (руснак) и си алергичен към алкохол, то пак може да говорим за генетичен недъг!
Добре, стигнахме до нещо
Две седмици са много време и си прав, че пчелата е виновна, ако не може да почисти. Обаче ако някоя ларва е изхвърлена на дъното, то дали е толкова голям срока?(Редно е да изхвърли умрялата от кошера, но често остават в някой ъгъл)
Години и години наред употреба на антибиотици и пестициди няма как да се наваксат от днес за утре. Сами си създаваме проблемите, но явно не сме го разбрали все още.
Зимата, болестите и акара са отлични селекционери, но нали сме алчни и трябва да вадим по 300 кила на кошер и да имаме 0% смъртност ВСЯКА ГОДИНА.