7 ПРИНЦИПИ НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА

Всяка пчела поначало прилича на всяка друга пчела. Всички те в общи линии имат еднакво телесно устройство. Още по-голяма прилика има между пчелите от една и съща раса. Кавказките пчели приличат на други кавказки пчели; всички италианки имат жълто по коремчето. Склонността на следващите поколения да приличат на предхождащите го се нарича наследственост. Но приликата не е абсолютна (спомнете си за онова мургаво детенце, чийто родители са бели). Италианските пчели се различават по цвят една от друга. Например цвета на италинаките в различните линии варира от лимонено жълт до велурено кавяв – така както някога е изглеждала лигурийската пчела*.

Въпреки че пчелите са подвластни на същите универсални генетични закони изложени от Мендел, предаването на наследствените качества при пчелата става при по-заобиколен начин. Способните на възпроизводство индивиди- пчелните майки и търтеите , не ни дават (като изключим плодовитостта на майката) никаква представа за качествата ,които ще завещаят на тяхното потомство. Разбирането на наслествесността при медоносната пчела е затруднено от факта , че трите касти имат щироки външностни и функционални различия и от невъзможността да се разпознаят същите отличителни белези при майката, търтея и работничката**.

Обикновенно цвета на очите е черен , но понякога се срещат търтеи с бели очи в семейства със пчели, чийто очи са черни. Оцветяването по корема на търтеите може да варира, както и вариации на други телесни части. Черните очи, белите очи, и оцветяването по корема са белези . Черните очи и белите очи принадлеждат към един и същ морфологичен признак – цвят на очите, но двата цята на очите се развиват в противоположни посоки и казваме че са противоположни белези . Черните очи и жълтия цвят не са противоположни белези – те принадлежат към различни морфологични признаци. Белезите могат да бъдат материални, видими физически атрибути като цвета на очите например, или физиологически и невеществени по природа , каквито са нрава и яйценосността.

Белезите са крайните продукти на развитието на пчелата от полова клетка до възрастен индивид. Белезите са резултат от въздействието на околната среда върху определящите фактори в клетките , които са били предадени на поколението чрез половите клетки.
Факторите са функционални обособени частици известни като гени . Гените са разположени в хромозомите, подредени един до друг като мъниста. Всеки ген заема определено място в даден хромозом. Тази позиция се нарича локус на дадения ген. Двата гена в даден локус на чифт хромозоми, разположени на същите позиции , се наричат генна двойка.

Двата гена , които заемат съответстващи локуси (на една и съща позиция) на чифт хромозоми могат да бъдат до известна степен различни , но и двата въздействат на една и съща телесна структура или друга черта. Например всекиген , който предизвикава бели очи при пчелите се различава от съответния му ген, който предизвиква черни очи, но и двата са в един и същ локус. Тези различни , но подобни гени на даден локус са известни като алели, единия е алелен относно другия. Гените засягащи даден принак не винаги са алелни. Четирите известни ни гена, предизвикващи бели очи , например, се намират в различни локуси и са неалелни един към друг.

Когато двата алела са на лице , единия от тях често изглежда да има по-силно влияние върху белега, който и двата алела засягат. Така ако пчела има и двата гена – за бели и за черни очи – пчелите са с черни очи. В случая гена за черни очи се нарича доминантен, защото “доминира” над гена за бели очи, който е рецесивен. Само когато и двата гена от чифт са рецесивни се развива рецесивния белег. Тук трябва да спомена, когато говоря за доминантност, по всичко изглежда че тя е по-скоро сравнителна, отколкото превъзходна (“по-” рецесивен, отколкото “най-“). Един от примерите които мога да дам това е жълтия цвят на италианките. Обикновенно при кръстосване, потомството има в по-голяма или в по-малка степен жълти ивици. Това обаче не важи за кръстоските с кавказка ( всъщност кавказките са група от раси, аз имам впредвид една определена – онази черната), F1 пчелите и F1 майките винаги са черни (всъщност пчелите са по-скоро сиви). Алелите могат да бъдат също и кодоминантни (еднакво доминантни), в този случай и двата алела са изразени. Например локусът на гена за албинос има три алела за цвят на очите – албинос, жълтокафяв и черен. Когато една пчела има един албинос и един жълтокавяв алел, тогава цвета на очите е червен.

Когато двата гена от генния чифт на женската пчела са еднакви , тогава имаме хомозиготно състояние, а пчелата е хомозиготна за дадения признак. Пчелата тогава ще се размножава “правилно” по отношение този признак, тъй като всички нейни полови клетки ще получат този ген. Когато двата гена са различни (херерозиготно състояние) , пчелата не се размножава”правилно” по отношение на признака, тъй като всяка половината от поколението ще получи единия от двата гена.

Тъй като търтея има само половината от хромозомите на пчелата (хемизиготен), при него само един ген определя признака. Това е един от механизмите на природата , осигуряващ оцеляването на вида. Предимството тук е че търтея няма как да придаде на поколението си летален (такъв който убива) рецецивен ген. Ако такъв ген се появи, търтея ще умре без да остави потомство, но за това ще говоря някой друг път.




*тя е запазена в чисто състояние на о. Кенгуру, Австралия, но днес цвета й е по-скоро тъмен, отколкото кавяв, с преобладаващо черно

**Например изцяло жълтите търтеи - без каквото и да е черно петно по коремчето , произлизат от не чак толкова жълти майки. От друга страна, най-жълтите майки дават не чак толкова жълти търтеи – с повече или по-малко черни пръстенчета и характерна черна “точка” на върха на корема. Отделно една и съща жълта майка би могла да произвежда от изцяло жълти до катранено черни търеи , със всички възможни междинни форми. Тук също интересно е и как цвета на майките и търтеите се отразява на този на работничките. Изненади не липсват.