Урбазона се разрежда със специална вода (не си спомням как точно се казваше) и дозировката е на според килограмите, мисля че не медицинско лице трудно би се справило правилно с него в критична ситуация.
Спомням си за казармата, когато лейтенанта ни разказваше за бойните отровни вещества и за инжекциите с АТРОПИН. Тогава основните въпроси към него бяха "Ама как, кога, къде, какво, защо и т.н.". Той тогава се усмихна и ни каза "Ако наистина ви дойде до главата, бъдете сигурни, че сами ще си я биете, без въобще да се замисляте къде, кога и как".![]()
Във ВВС в гр. Ямбол, школа за радисти 7 месеца в самия център на града, и след това на Червен баир в подземния щаб на 3-та Българска армия. Тогава това беше едно съоръжение, направено да издържа на атомни бомби, паднали върху него. Сега е разрушено из основи, което наистина е много жалко.
Нееее, явно е грешка в имената. Бях радист (най-добрия) и на мене се падна честа по време на тревоги да стоя на най-възловото място и да приемам донесения от радарните станции с висока скорост (координати на самолети във въздуха). Пишех в една тетрадка със скорост над 140 знака в минута. Над главата ми стоеше телефонист и диктуваше приетото от мене на долния етаж на планшетистите, които го рисуваха на един огромен екран с размери сигурно 20 на 6 метра. Пред екрана стояха генерали и решаваха дали да натиснат червения бутон или не (тревога и евентуално ядрена война). Бях едно малко болтче от цялата тази военна машина, но през тази година и половина наистина осъзнавах, че цяла България спи спокойно отчасти и заради мене.
При положение че има нови медикаменти които не се нуждаят от сложна дозировка, не бих се занимавал с урбазона (дай Боже дано и да не ми се налага).
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))