Дамяне,
Така, както си направил таблата е почти сигурно, че след известно време(не веднага) ще цъфне. Повърхността на слепване не е добре изправена, а наличието на чепаци на неподходящи места ще създадат допълнително напрежения. Препоръчвам ти да се насочиш към по-широки летви. няма смисъл от такова дробене. Загуба на много време и прахосване на изключително много материал. Най-важното, което трябва да се знае и да се прави за да не се измятат и напукват корпусите е летвите, от които се сглобяват да нямат непрекъснати годишни кръгове. Имали такива, то неминуемо ще има допълнителни напрежения в летвата и след време там оло ще се изметне, или ще се получат пукнатини. Аз като купувам материал гледам да е или 3см широки талпи, които в зависимост от шарката на годишните кръгове раздичвам на по 5-6 см, които след това слепвам така, че евентуалните възникнали наптежения да се компенсират(т.е никога не се разполагат летвите така както са били преди да се нареже талпата), или купувам 6-7 см талпи и ги разбичвам по канта. По удобно ми е 3см, защото времето им за съхнене е по-кратко. За да се получи добра табла е необходимо повъргностите, които ще се слепват да си пасват идеално и да не се налага лошото пасване да се компенсира с натягане на стягите. Последното е гаранция че след време таблата ще напука на места(обикновено не на мястото на слепването, ако лепилото е качествено се цепи някъде по летвата). Как да се получи добра табла? Аз процедирам така. Подготвям талпата за обработка, като най-напред отмервам кое парче за каква табла ще използвам в зависимост от дължината. Опитвам се чеповете повъзможност да отидат в отпадъка. Тазиоперация е трудоемка, но труда си струва. После на абрихта зачиствам едната широка страна, за да дам добра основа за следващата операция, а тя е да мога да направя точно перпендикулярен кант пак на абрихта. След като извърша тази операция и по двата канта на летвата,проверявам летвите да нямат дъга по канта(това най лесно се прави на стъкло). Ако се е получила ги изправям. Така вече летвите са готови за слепване и самото лепене е песен. Вярно е, че с четката е малко трудоемко, но като се наредят летвите изправени една до друга намазването с лепило става много бързо. Освен това не е необходимо да се намазват и по двата канта. (има доста клипчета на тази тема в нета)След като сглобката изсъхне най-напред се минава на абрихта вече изгладената страна за да се оберат остатъците от лепило. Може да се пусне и втора тънка стружка, за да си сигурен, че детайла от тази му страна е добре изправен, а това е важно за следващите операции. Ако детайла не е добре изправен, то при следващата операция - задаване на дебелина, ще се получи изкривяване(усукване) на целия детайл, което ще се отрази много неблагоприятно при сглобяването-получения корпус ще "куца". При изработване на сглобките на предната и задната страница е важно те да се правят точно, както и и при окрайчването на страниците да се следи ъглите да са 90 градуса, защото иначе корпуса пак ще "куца". Понеже повечето работим с любителски машини и приспособления, то тази точност почти никога не се постига. За да се поправят щетите от тези "грешки" аз оставям по 2-3 мм резерв и след като корпуса вече е готов го припасвам върху плот на който съм залепил широк лист едра шкурка (примерно 40). За съжаление такова пасване е доста трудоемък процес и доста уморителен. Има възможност да се механизира, но е необходимо много време за проектиране и изработване на шлайф машината, което особено на последък просто ми липсва. И не на последно място. Дърводелските машини са много опасни. Трябва винаги да се има в предвид, че там гешката е окончателна и безвъзвратана. Трябва задължително да се ползват предпазни средства и приспособления, които да осигуряват защита на ръцете и тялото от допир до режещите части. !!! СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ БИ ВИ ПРЕДПАЗИЛО ОТ НЕВОЛНИ ГРЕШКИ И ОСАКАТЯВАНЕ!!! Аз лично веднъж пренебрегнах тези правила и цял живот ще си нося последствията.