РОДНОТО ПЧЕЛАРСТВО ЗАГИВА

[Triballi]

Macedonica има, макар и обстоятелствата около нейното образуване да са доста спорни - вследствие на подвижното пчеларстване в Гърция (от омешването на различните географски фенотипове на Cecropia/ Кекропия) , както и липсата на естествена географска бариера.
Перипетиите с родопиката и в последствие мацедониката са доста дълги, западните учени не признават нито едно от двете като автентична българска пчела. То затова и някои хора като ги скастриха от запад, престанаха да тръбят от каква раса били пчелите.
Мацедониката от Гърция се различава от тази от Македония ( дори чисто по външен вид). Преди време имаха нещо съвместно със македонските учени и дори за известно време продаваха македонска мацедоника, но защо спряха, не знам.
Политиката е тип "фурнаджийска лопата" - веднъж така, после иначе, според обстоятелствата.

Ето резюмето към едно изследване за Apis mellifera macedonica

"Генетичната варибалност на (Apis мellifera L.) от страните от Югоизточна Европа бяха изследвана с помощта микросателитни анализи на 107 проби от Албания, Република Македония, Гърция и България, заедно с 42 референтни проби (Apis мellifera carnica) от Словения. Генетичната структура и пространствени анализи на микросателитните данни показват ясно разграничение между словенските пчели и всички други популации, и потвърдиха съществуването на Апис Mellifera Macedonica като местен пчела в районите, които бяха включени в пробите. В повечето области обаче, различна степен на интрогресия с алели на А. м. carnica можеха да бъдат наблюдавани, вероятно като последица от разпространението на внесени пчелни майки. В рамките на A. m. Macedonica, определена степен на подразделяне между пчелните популации от България и другите региони бяха открит, което потвърждава по-ранните съобщения за разновидност в рамките на този подвид."

Дискусия
При по-внимателен анализ, със Структура K = 3 и втората глобална оценка на пространствения анализ, ясно подразделение, в A. m. Macedonica стана видимо. В тази посока, пчелите от България се явиха отделни от събраните в другите региони пчели; Въпреки това, в сравнение с ясният контраст между A. m. carnica и A. m. Macedonica диференциация е далеч по-слабо изразен. Този резултат е в съгласие с вече публикувани данни на базата на aлозими (Иванова, 2010;. Иванова и др, 2010 г., 2012 г.) (. Martimianakis и др, 2011) и промяна на митохондриалната ДНК, отчитаща различни генетични характеристики в A. m. Macedonica от България в сравнение с другите A. m. Macedonica и A. m. carnica.

Въпреки че Ruttner (1988), в неговите морфометрични анализи и описание на A. m. Macedonica, не дава никаква индикация за географски варияции в рамките на този подвид, Петров (1996) отбелязва, специфична разновидност на морфометричните характеристики в България и предложи пчелите в България като отделни подвид "A. м. rodopica ". Докато нашите резултати, базирани на микросателитна анализи наистина показват известна степен на диференциация между пчелите на България и A. m.Macedonica от други региони, това не води непременно до потвърждение на хипотезата на Петров за съществуването на отделни подвидове в България . За да се провери тази хипотеза, ще са необходими подробни анализи на пчелните популации на България с всички съседни географски райони.
Предишните резултати, базирани на морфометрични анализи предполагат, че A. m. Macedonica се среща и далеч на север от региона, които проучихме, достигайки чак до Украйна, където образува широка зона на хибридизация с A. m. Mellifera (Meixner и др., 2007). Въз основа на тази ДНК доказателства, Bouga и др. (2005b) доказва наличието на остра линия на диференциация на юг, между пчелите от Северна Гърция, където A. m. Macedonica се счита за местна, и пробите от централна Гърция и островите в Егейско море. Според Ruttner (1988), A. м. Macedonica, която се намира в района на Тракия в посока изток, където се среща с A. m. anatoliaca. За разлика от предишни публикации, където линията на хибридизация между А. m. carnica и A. m. Macedonica е хипотетична, за да премине през Република Македония и Албания (Ruttner, 1988; Dedej и др, 1996 г.;. Узунов и др, 2009), нашите резултати показват, че цялата пчелна популация в Македония и вероятно значителна част от Албания да се разглежда като A. m. Macedonica. Този резултат се подкрепя и от заключенията на Стеванович и др. (2010) и Munoz и др. (2012 г.), които са съобщили A. m. Macedonica, а не A. m. carnica, като коренна местна пчела от южната част на Сърбия

http://www.researchgate.net/publicat...A_polymorphism

Estructura genética de Apis mellifera macedonica en la península de los Balcanes basada en el polimorfismo de ADN microsatélite

Resumen
La variabilidad genética de las abejas melíferas (Apis mellifera L.) de Europa sudoriental se investigó mediante el análisis de microsatélites de 107 muestras procedentes de Albania, la República de Macedonia, Grecia y Bulgaria, junto con 42 muestras de referencia (Apis mellifera carnica) de Eslovenia. La estructura genética y el análisis espacial de los datos de microsatélites mostraron una clara distinción entre las abejas eslovenas y las demás poblaciones, y confirmaron la existencia de Apis mellifera macedonica como una población de abejas de la miel indígena en las regiones que se muestrearon. En la mayoría de las áreas, sin embargo, se pudieron observar diferentes grados de introgresión de alelos de A. m. carnica, probablemente como consecuencia de la propagación de reinas importadas. Dentro de A. m. macedonica, se detectó un cierto grado de subdivisión entre las poblaciones de abejas melíferas de Bulgaria y de las otras regiones, lo que confirma informes anteriores de la variación dentro de esta subespecie

Discussion
This study presents the first comprehensive genetic analysis of the indigenous population of A. m. macedonica. Based on 25 microsatellite loci, we analysed the population structure over most of its native range, including some previously unstudied areas.
Our microsatellite results show that the honey bees of our study region, corresponding to the subspecies A. m. macedonica as described by Ruttner (1988) based on morphometric analysis, are genetically clearly distinct from A. m. carnica. Thus, they confirm the existence of two distinctive subspecies, A. m. carnica and A. m. macedonica in the Balkan Peninsula, with A. m. macedonica appearing as a contiguous population in the entire region we studied. However, it is also evident that populations from different regions show varying degrees of intro-gression from A. m. carnica, as has been reported before (Dedej et al., 1996; Uzunov et al., 2009; Stevanovic et al., 2010; Munoz et al., 2012). The Carniolan influence to the honey bee population in the Republic of Macedonia can be partly explained as consequence of long-term propagation of imported A. m. carnica queens. The situation in Albania is more difficult to explain, because hardly any information on past and present breeding practices and importation of queens is available.
Upon closer analysis, with Structure K = 3 and the second global score of the spatial analysis, a clear subdivision within A. m. macedonica became visible. Here, the bees from Bulgaria appeared separate from the bees collected in the other regions; however, compared to the clear contrast between A. m. carnica and A. m. macedonica the
differentiation is far less pronounced. This result is in agreement with previously published data based on allozymes (Ivanova, 2010; Ivanova et al., 2010, 2012) and variation of mitochondrial DNA (Martimianakis et al., 2011), reporting different genetic characteristics in A. m.
macedonica from Bulgaria compared to other A. m. macedonica and
Genetic structure of Apis mellifera macedonica
293
A. m. carnica. Although Ruttner (1988), in his morphometric analysis and description of A. m. macedonica, gave no indication of geographical variation within the subspecies, Petrov (1996) noted specific variation of morphometric characteristics in Bulgaria and suggested to consider the bees of Bulgaria as separate subspecies “A. m. rodopica”. While our results based on microsatellite analyses indeed show a certain degree of differentiation between the bees of Bulgaria and A. m.
macedonica from other regions, this does not necessarily translate into a confirmation of Petrov’s hypothesis of a separate subspecies in Bulgaria. To verify this hypothesis, detailed analyses of the honey bee populations of Bulgaria with all neighbouring geographical regions will be needed.
Previous results based on morphometric analyses suggested that A. m. macedonica also occurs far to the north of the region we studied, reaching as far as the Ukraine where it forms a broad zone of
hybridisation with A. m. mellifera (Meixner et al., 2007). Based on mtDNA evidence, Bouga et al. (2005b) demonstrated the existence of a sharp line of differentiation to the south, between bees from northern Greece, where A. m. macedonica is considered native, and samples from central Greece and the islands in the Aegean Sea. According to Ruttner (1988), A. m. macedonica is also found in the Thrace region towards the east where it meets with A. m. anatoliaca. In contrast to previous publications, where the line of hybridisation between A. m. carnica and A. m. macedonica was hypothesised to run through the Republic of Macedonia and Albania (Ruttner, 1988; Dedej et al., 1996; Uzunov et al., 2009), our results demonstrated that the entire bee population of Macedonia and probably a substantial part of Albania has to be regarded as A. m. macedonica. This result is also supported by the conclusions of Stevanovic et al. (2010) and Munoz et al. (2012) who reported A. m. macedonica, and not A. m. carnica, as the native bee of the south part of Serbia.