Кумафос (Перицин, Чекмайт +, Супер стрипс, Асунтол)
Кумафосът е органофосфат. Това е клас пестициди близък до нервнопаралитичния газ и
действа като ацетилхолистеразен инхибитор (пречи на нервите да изпращат/отделят
импулси). Него бих го определил като „мръсна бомба”, най-гадния от всички възможни
препарати досега.
“Дермалната му токсичност (чрез абсторбация през кожата) за бозайници е
приблизително 20 пъти по-голяма от тази на Апистан”. Frazier (1999)
Според производителя в 1 лентичка Чекмайт се съдържа 1,36g активно вещество, и
при положение че за хората LD 50 -13mg/kg , чисто теоретично това е повече от
достатъчно да убие възрастен човек! След всичките тези химикали през годините,
пчеларите са придобили особено лекомислено отношение към тях. Много от тях мислят
( или по-точно поради липсата на мисъл) че щом не убива пчелите , значи не може да
им навреди.
Относно пчелите –теоритично количеството кумафос съдъжащо се в две лентички е
достаъчно да убие едно силно семейство. Това на практика не се случва, но едва ли
някой би могъл да нарече подобен продукт безвреден.
Ефектът му към пчелите...
Откъде да започна.
Както от всеки препарат, най-много страдат идивидите отговорни за възпроизводтсвото
–пчелните майки и търтеите.
Haarmann et al.(2002) откриват че восъкът на маточните чашки има склонност да
акумилира значително по-големи нива на кумафос, отколкото тези в питите. При
изложената на ниски нива група , концентрацията на кумафос във восъка на маточните
чашки била 184ppm (части за милион, или mg/kg), а в същото време тези във восъка –49,7ppm, при положение че допустимия лимит за остатъчни вещества във восъка е
поставен на 100 ppm. Той се надвишава във восъка на маточниците дори когато
третирането с кумафос става за първи път и то с дози по-ниски от препоръчваните !!!!
Маточниците изложени дори на една лентичка Чекмайт + (което е половината от
препоръчителната доза при третиране) за 24 часа или повече страдали от висока
смъртност. В допълнение, майките които успяли да завършат развитието си проявили
сублетални ефекти вследствие на кумафос, включително физически аномалии и
атипично поведение. Майките изложени на кумафос тежали значително по-малко и
имали намален среден брой сперматозоиди съдържащи се в сперматеката след
оплождане.
Авторите препоръчват, този препарат (кумафос), ако може, да не бъде използван при
борбата с вароатозата.
Pettis et al. (2004) изследват влиянието на остатъчните вещества кумафос оставащи след
третиране. Ларви били пренесени в изкуствени чашки с точно определени
концентрации кумафос. На кратко - При 1000 ppm майки въобще не били отгледани,
при 100ppm ( допустимата доза във восъка) 50 % от маточниците били отхвърлени, а
излюпените майки –с по-ниско тегло.
Проучването било продължено в същата насока за да се установи дългосрочните
последици от излагането на майките към кумафос по време на развитието им в
маточниците. „Те установили че наличието на кумафос в маточниците може да
намали броя на функциониращите майки след шест месеца до 75 % !!!!” (Collins et
al 2004; Burley 2007). И това не е дори половината от всичко
През 2007 L. Burley пише дисертация към защитата си на магистратура за ефектите на
акарицидите върху репродуктивната физиология на пчелите. „Търтеите изложени на
кумафос по време на тяхното развитие и узряване имат намалено в производство на
сперматозоиди с 50 %.”
Предоставят се достатъчно доказателства за да се преполага че майките оплодени с
търтеи изложени на кумафос по време на тяхното развитие са склонни към самосмяна.
След оплождане майката получава сперматозоиди които трябва да й стигнат през
остатъка от нейния живот. Жизнеността на сперматозоидите от търтеи изложени на
кумафос по време на развитие, има драстичен спад между петата и шестата седмица на
съхранение in vitro, което би довело до драстичен спад в производителността на
майките шест седмици след оплождане и тяхната самосмяна.