Историята с Манол от Странджа може би нямаше да се случи, ако есента той беше измерил колко живи акари има в семействата му. Също така и други мои колеги нямаше да си изгубят целите пчелини, ако при зазимяването бяха измерили количеството на живите акари. За това вече съм абсолютно сигурен, защото след случая с Манол аз отново звъннах и разпитах двама мои колеги със 100%-ова смъртност през минали години, за да ги разпитам още веднъж с подробности какво точно се е случило и как се е развила цялата история. И ето какво научих:

1. И двамата есента НЕ СА ТРЕТИРАЛИ против акар. Те не ходят по форуми и не са наясно с ИСТИНСКАТА ОПАСНОСТ от вароатозата. Чували са от приятели или са чели от пчеларските вестници, че трябва да се третира, но в личната им ценностна система това знание е останало на много ниско ниво (с нисък приоритет). Икономията на 20-30 лева за препарати им се е видяла по-разумно решение. Не са осъзнавали колко е опасно да не се третира, защото са се самозаблуждавали със разсъждения от типа "абе аз съм пчелар от ХХ години ........." Това сме го чували и друг път, нали .......

2. И двамата през есента НЕ СА ТРЕТИРАЛИ против нозематоза. Логиката и разсъжденията им са подобни на тези от горната точка......

Резултата вече го знаем:
- Странджа - съгласно информациите от медиите от 4000 кошера в региона, 2000 вече са умрели, и не се знае още колко ще умрат през март и април.
- Единия колега - от 50 кошера 50 са умрели. Това преди 3 години.
- Другия колега - от 200 кошера са останали живи само 6. Това преди 2 години.
- Имам и трети колега по програмите - от 30 кошера е останал жив само 1 (миналата зима), но този колега е фрапиращ случай - той икономисва дори и подхранването на пчелите. Тоест оставил ги е съвсем на произвола на съдбата. Той е от хората, които си представят че трябва само да си купят кошери и семейства (с пари по програмите), и меда сам ще потече в тенекиите.