Робството винаги е съществувало под една или друга форма.Наред с него и лицемерието.Когато се поставят хора, които защитават робството с едничката цел да му се противопоставят, положението става трагично.Правителствата в държавите, които често ни се дават за пример, служат не на народа, а на обрача от корпорации, които са изключително добри в усвояването на национални и чужди богатства.Този така наречен елит е огромно зло, което се интересува единствено от себе си и растежа.Те обичат робите, защото техните права са нищожни и предпочитат да изнасят производствата си, където робството се толелира.Западните общества се борят, но постепенно губят битката.По всякакъв начин се убива духовността на отделния човек и се внушава, че смисъла на живота е в потреблението и материализма.Имаш ли такива хора, те вече са роби и можеш чрез едни от тях да властваш над други.Тези форми на атеизъм имат една важна особеност- възпроизводството остава на заден план, характерен е отрицателен прираст на населението.Този начин на живот е обект на пропаганда в почти целия свят, но дори простите емигранти от Африка виждат, че тези ценности не струват и не приемат европейската култура, а само възможността за по-добро заплащане и развитие.