И аз да поделя резилтати от "варените питки" (справка от тази тема http://pchelari.com/forum/showthread.php?t=2014).

Не е грешка, резил и то голям. Варих и по двете рецепти, като даже сгъстявах повече. Стават много красиви и ароматни, НО:
Много трудно се разточват в пликовете - късат се а сместа е ужасно лепкава.
Сложих ги в кошерите. Вчера надигнах 3-4 табли да видя вземат ли ги пчелите. УЖАС! "Питките" са омекнали и вероятно изтекли. Добре че не ги слогих баш върху кълбата ами само леко да ги покриват. Верно топло беше тези дни и може и да са ги пренесли по питите, ама не ми се вярва.

Та така. Минавам пак на варианта месене с пудра.

Върти ми се обаче в главата и нещо друго. Помните ли едно време бялото сладко? Ето една проста рецепта за приготвянето му:

1500 гр.захар

500 мл глюкоза

3 пак.ванилия





  • 1 Захарта се залива с 500 мл вода и се вари на силен огън 10 минути
  • 2 След това се прибавят глюкозата и варенето продължава до сгъстяване на сиропа
  • 3 Изсипва се в намокрена с вода тава, ароматизира се с ванилията (може да се ползват и 3-4 капки локумена есенция) и се охлажда до 40°С
  • 4 След това се бърка непрекъснато по посока на часовниковата стрелка, докато побелее и се сгъсти като тесто. Източник: "Българска национална кухня", Земиздат, София, 1978


Та идеята и въпросът ми е, дали тази рецепта (без ванилията и есенциите, разбира се), но с други добавки - витамини и прашец примерно, би била приложима за нашите цели?
Апифонда изглежда точно като бяло сладко, Беефонда също...