Сравнение на различните видове майки

[scutellator]

Дони, това са пчели на Италианка, ако не са, са в близко родство с нея.

По мои сметки има към 10 различни раси, които обикновенния пчелар би ги объркал с Италианка (щом е жълта - значи е Лигустика). Така като се замисля се сещам за още 4 други, които обиковенния пчелар дори и да ги има в задния си двор, по нищо няма да ги различи от обикновената Карника.


Остават още 9 опита.

[solaris60]

По мои сметки има към 10 различни раси, които обикновенния пчелар би ги объркал с Италианка (щом е жълта - значи е Лигустика). Така като се замисля се сещам за още 4 други, които обиковенния пчелар дори и да ги има в задния си двор, по нищо няма да ги различи от обикновената Карника.


Остават още 9 опита.

Куров, отговаряй по чевръсто, че с тия 9 опита ще дойде другата Коледа.

[tarty]

Българска медоносна пчелаОснова на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica" в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка при пчелите-



работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене - пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. Българската пчела е склонна към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.








Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога "смесено". Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка.
Друга характерна особеност на Българската пчела е нейната бърза реакция на наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказката пчела.







Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки.
В условията на България местната пчела издържа както на високи , така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от Българската пчела охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.






Карпатските пчели(Apis mellifera carpathica) се смятат за екотип на краинските.Окраската е тъмна.Пчелите са миролюбиви, при преглед на гнездото остават спокойни. Студоустойчивостта е слаба, но сравнително по-висока , отколкото при кавказката пчела.Притежава умерена склонност към роене.Пчелите от тази порода ефективно работят на главния медосбор, добре опрашват детелина, фацелия.



Кавказки пчели(Apis melifera сaucasica) - по разпространение и популярност тази порода заема второ място след италианската.
Пчелите от тази порода имат тъмна окраска и най-голяма дължина на хобота от всички породи пчели - до 7,2 мм, тялото е дребно като при всички останалите медоносни пчели.Изключително миролюбиви, проявяват слаба склонност към роене(3-5%), предприемчиви при търсене на медоносна растителност.Много добре използва полифлорния медосбор, а при опрашване на детелина няма равна на себе си.







При тази порода има още едно своеобразно свойство.Например, при интензивно нектароотделяне се мобилизират максимално количество работнички за добива(в кошера почти не остават пчели). Склонни са към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.Кавказката пчела доста ефективно използва слабия и недостатъчно устойчив медосбор.В сушави години с много оскъдни условия за медосбор, по количество на събрания мед, кавказките пчели съществено превъзхождат другите породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.



породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.



Банатски пчели- носят названието си от местност в Унгария, откъдето са произлезли.Банатските пчели много наподобяват на кавказките пчели.Различни авторитетни пчеловъди предполагат, че банатските пчели се явяват разновидност на краинските пчели.Банатските пчели са много миролюбиви, но е почти невъзможно да се отличат от кафявите и черни европейски пчели.


Италиански пчели ( Apis mellifera ligustica) - най-разпространената порода в света.
Имат три жълти пояси с черни кантове.Някои от тях имат 4 - 5 жълти пояса(при аборигенните италиански - 2 жълти).
Пчеловъдите и учените ги характеризират като издръжливи, трудолюбиви, спокойни по-време на преглед, без склонност към роене. Италианската пчела е пригодена за развъждане предимно в райони с обилни запаси от нектар и с топли зими.






Кипърски пчели (Apis mellifera cypria) се различават от италианските с по-малък размер.В течение на дълги години са се размножавали в чист вид(без участие на други породи). В резултат на внасяне и последващата метизация на този вид пчели със сирийски и палестински, са възникнали кръстоски с устойчиви наследствени заложби, които се отличават с необичайна агресивност.По този показател пчелите отстъпват единствено на Амп-пчелата убиец, голямата индийска пчела и египетските.По продуктивност кипърските пчели работят по най-добрия начин.






Сирийските пчели (Apis mellifera syriaca) се делят на две групи, които външно са неразличими.Първата група е съставена от много агресивни пчели, а втората - от кротки.Сирийските пчели се срещат в Сирия и Ливан, наподобяват италианските и кипърските пчели.Сирийските пчели са много продуктивни, работят добре.Особеност в тяхната окраска е наличието на блед пояс на първите 3 сегмента на коремчето.Мъхът покриващ гърдите и основата







на крилете е жълтеникав.Полумесеца е ясно различим, но е изразен по-слабо в сравнение с кипърските пчели.Подобно на кипърските , сирийските пчели са нервни, но по-малко агресивни, при работа с тях се използват предпазни средства и пушалка.






Палестинските пчели е възможно да се явяват разновидност на египетските пчели.
Палестинските пчели са много сходни със сирийските.Първите са много нервни и почти в такава степен агресивни както кипърските.Първите три сегмента на коремните членчета имат лимонено-жълт цвят с черни ивички.Палестинските пчели не са едри, майките са дълги и много яйценосливи.
По залагане на маточника източните пчели, особено палестинските, далеч превъзхождат пчелите от останалите разновидности. Всички източни пчели са агресивни, ето защо не са пригодни за промишлено пчеловъдство.








Египетската медоносна пчела(Apis mellifera lamarckii) се счита за най-добрата сред пчелите, която човек отглежда в кошер.Затова търтеите на египетската разновидност се кръстосват с краински и кавказки майки и обратно.Кръстоските от първо поколение представляват едни много продуктивни пчели, както в самия изток така и в страни с хладен климат.
Майките на египетските пчели са много плодовити, особено при











кръстосване с краински или кавказки търтеи.
По големина на семейството, обичайно египетските пчели не са големи, но по продуктивност превъзхождат много породи пчели, особено ако живеят в съвременни кошери.Семействата, готвещи се за роене, залагат множество маточници.В рой с маса 0,5кг могат да се намерят 200-300 и повече пчелни майки.Нравът на египетските пчели е суров: те проявяват агресивност, когато отсъства майката, недостатъчно храна, при злоупотреба с дима по време на преглед.Могат да бъдат отличен изходен материал при водене на племенна работа.

[tarty]

Породи(раси) пчели разпространени в различни страни на света.

Класа на насекомите се разделя на много разреди, един от които е разреда на ципестокрилите, към които принадлежи и медоносната пчела. Насекомите от този разред са едни от най-сложно устроените. Те обикновено имат високо развита нервна система и имат характерен сложен обществен начин на живот.[още за биология на пчели]
Медоносната пчела се отнася към род Apis и в него са включени четири вида. Първият вид е:




Голямата индийска пчела (Apis dorsata). Това е вида от род пчели, с най-големи по размери индивиди. Работните пчели на този вид са дълги 15-16 mm. Този вид е разпространен в Индия. Голямата индийска пчела си строи гнездото по дърветата, където прави по една голяма пита, в която отглежда пилото си. Тези пчели не събират голямо количество мед и нямат стопанско значение.


Малката индийска пчела (Apis florea) е вторият вид. Пчелите -работнички на този вид са дълги 7-8 mm, а майката е дълга 13 mm. Семейството и на този вид също строи само една пита, която закрепя на клон по дърветата, между листата. Тези пчели също са разпространени в Индия. Те нямат стопанско значение.



Средната индийска пчела (Apis cerana) е третият вид от този род. Тя е близка по начина на живот и на поведение на медоносната пчела. Средно индийската пчела се среща в природата, в горите на Далечния изток, в Русия. Тя строи своите пити в хралупите на дърветата. Тези пчели летят при по-ниски температури по сравнение с тези, при които лети медоносната пчела. Те напускат лесно своето гнездо, когато са обезпокоени. Средно индийската пчела има много по малочислено семейство от това на медоносната пчела и съответно на това е и с много по малка продуктивност.



Медоносната пчела (Apis melifera) е четвъртият вид от род Апис, която се използва от човека за получаване на мед, восък и др. пчелни продукти и за опрашването на медоносната растителност.
Вида Апис мелифера се подразделя на 2 типа: черни или кафяви, и жълти пчели.Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели разпространени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и на Мадагаскар; към втория - на първо място италианските, които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка.
Черните или кафяви пчели се подразделят на свой ред на още 2 типа: холандски тип и черни или кафяви пчели срещани в Централна Европа и Великобритания.
Настоящите немска или европейска пчела, която се среща в Централна Европа, на юг от Франция и във Великобритания, се явява разновидност на италианските пчели отглеждани в Северна Италия.В САЩ са разпространени тъмни пчели от холандския тип в следните щати Вирджиния, Южна и Северна Каролина,Джорджия, Алабама,Луизиана.Те са по-склонни към кражби в сравнение с чистопородните италиански.






Европейската тъмна пчела(Apis melifera melifera) е с черни коремни сегменти, обточени с жълти ивици по края.Особено широко разпространени на юг от Франция, покорно приемат въздействието на дима, не бягат към рамките и не мигрират към улея.Немските пчели са издръжливи, устойчиви към болести, в същото време черните пчели в Америка, за разлика от италианските страдат от европейски гнилец.Съвременните френски пчели са устойчиви към тази болест в такава степен както и американските(италиански) пчели. Те притежават агресивен характер и имат репутацията да жилят хора (и други създания) без никаква очевидна причина.Съществуват няколко други разновидности тъмни пчели, които се считат за по-добри от немските и холандски кафяви пчели.Сред тях на първо място можем да споменем краинските, кавказки и банатски.Тези пчели са по миролюбиви от всички разновидности на черните пчели, дават същия медосбор, както черните и в много отношения издържат сравнението с италианските пчели.Има три главни екотипа на немските пчели, а именно:
-MELLIFERA (кафява пчела)Полша и Белгия
-LEHZENI (пчела на HEATHLAND)Германия,Норвегия
-NIGRA (черна пчела), чийто местен вариант е черна алпийска(Алпите)






Краински пчели(Apis melifera сarnica).Тези едри сребристо-сиви пчели се срещат в североизточните части на Алпите.Близо до река Дунав краинските пчели придобиват кафяв оттенък, който на границата с Германия става черен.На изток краинските пчели се срещат в Банатските равнини(Унгария), а на юг- Балканският полуостров(до река Бистрица).Сегментите на коремчето са черни, със сиви пръстени.В резултат на многогодишни изследвания пчеловъдите достигнали доизвода, че краинските пчели не са по-миролюбиви от италианските. Краинските пчели обаче са по -миролюбиви от кафявите пчели във Франция.Ако не е склонността им към роене, краинските пчели биха били идеални за производство на мед и селекция. Краинската пчела е пригодена за страни с по-хладен климат и ранна пролетна паша, както и в райони, осигуряващи манов мед.

[tarty]

Дони,може ли да ми кажеш според теб тези майки каква порода са?Днес докато ги преглеждах ги снимах но видях и с по-черно отгоре,имам и някакви други но неможах да видя от тях да ги снимам.

[scutellator]

Първото ми впечатление е защо има толкова малко пчели? На втората снимка пилото също не изглежда много читаво, много вероятно защото не виждам никакъв мед и вероятно няма и много пчели в кошера. Да не си снимал някое семейство със CCD?

По външен вид на майките трудно мога да кажа каквото и да било за произхода на самите пчели. Разликите в различните породи пчели си личат най-много по работничките. Съдейки по работничките, със почти пълна сигурност мога да кажа, че майките правят разноцветни търтеи.

[tarty]

Първото ми впечатление е защо има толкова малко пчели? На втората снимка пилото също не изглежда много читаво, много вероятно защото не виждам никакъв мед и вероятно няма и много пчели в кошера. Да не си снимал някое семейство със CCD?

По външен вид на майките трудно мога да кажа каквото и да било за произхода на самите пчели. Разликите в различните породи пчели си личат най-много по работничките. Съдейки по работничките, със почти пълна сигурност мога да кажа, че майките правят разноцветни търтеи.

Ако снимам работнички от двата пчелина ще можеш ли тогава да ме насочиш към породата им.Преди време ми писа,че би трябало да са кавказка/ако си спомням правилно/ поради близоста до Турция.А за търтеите,никога не съм се заглеждал :-) :-) :-) :-)

[Mateev]

Визуално карника, македоника, "родопика" и кавказката пчела са неразличими на външен вид от страна на пчеларя. Не ги различава дори и доцента от Пловдив. Необходими са морфометрични изследвания, за да се открият някакви минимални различия, и генетичен анализ, за да се отговори твърдо на въпроса що за раса е това.

Единственото, което пчеларя може да "види", са цветовете на тергумите. Ако всичките са жълти - говорим за чиста италианка. Ако първи тергум е оранжев - може би става въпрос за бъкфаст. Ако жълтеят частично един или повече тергуми - това са мелези на карника/македоника или кавказка пчела с италианка. Всъщност това са най-масовите пчели в България - МЕЛЕЗИТЕ между различните раси, предизвикани от шарения търтеев фон в небето.

Ако искате да си изчистите расовия състав в посока Карника/Македоника и да обявите, че работите само с БЪЛГАРСКА ПЧЕЛА, критерия за това е преди всичко визуален. Гледайте да няма изцяло жълти тергуми. Допустимо е на първи тергум да има малки жълти петънца (все пак 100%-ово изчистване е почти невъзможно). Всъщност точно това гледа и доцента или комисиите за проверка, ако случайно дойдат на пчелина ви.

Не се шашкайте, ако в кошера има пчели с различна окраска. Това се дължи на факта, че майката е била оплодена от търтеи от различна раса. Такава една майка може да снася известно време жълти пчели, а след това да премине на черни и след няколко месеца - пак на жълти. Спермата в нейната спермотека почти не се размесва, така че последователноста на расите, които снася, е същата като последователноста на оплождане. Също така различни видове пчели се снасят и поради генетични причини - всичко зависи кой ген на цвета ще се копира - на майката или на търтея, като това е случайностен процес с предварително известни и изчислими вероятности, ако се знае родословното дърво.

Почти пълно 90%-но изчистване на расата в даден регион може да се направи ако в 2 поредни години се сменят майките на всички пчелни семейства в региона. През първата година майките ще са оплодени от шарени търтеи, но ще снасят само търтеи от собствената си раса. През втората година вече оплождането ще е само с търтеи от собствената раса. Пълно 100%-ово изчистване обаче е невъзможно, защото винаги ще има НЕКОНТРОЛИРУЕМИ диви семейства (рояци) и разбира се неконтролируеми пчелари, които експериментират с чужди раси и така развалят търтеевия фон в небето.

[scutellator]

Ако снимам работнички от двата пчелина ще можеш ли тогава да ме насочиш към породата им.Преди време ми писа,че би трябало да са кавказка/ако си спомням правилно/ поради близоста до Турция.А за търтеите,никога не съм се заглеждал :-) :-) :-) :-)

Да допълня малко поста на Матеев. При визуалната преценка на една пчела за нейната принадлежност, съответно за разграничаване на различните пчели, освен цвета на гръбните тергити на коремчето, човек трябва да обръща внимание също и на големина на работничклите, форма на коремчето, дължина и широчина на томентума (http://www.dave-cushman.net/bee/overhairtomenta.html), окосмяването на гърдичките, цвят на окосмяването, оцветяване на скутелума, оцветяване на коремните тергити на коремчето и външност на търтеите ( при някои раси търтеите не следват цветовата окраска на майките и работничките). Съществува огромна вариация в тези признаци при различните раси пчели.

Когато се прави предположение за принадлежността на едно семейство към дадена раса, също е изключително важно не да се оценява отделната пчела, а семейството като цяло - всяка раса притежава вариация, както между отделните семейства, така и вътре в самото семейство. Понякога гледайки отделни пчели в едно семейство - едни може визуално да наподобяват на една раса, други - на дргуга, НО ако бъдат погледнати като цяло, въпросната вариация на работничките вътре в семейството си е уникална и специфична само за една единствена раса/линия.

А дори още по-важна е оценката на поведенческите белези. Нечистопородните пчели могат много трудно да бъдат отгатнати от какво тесто са замесени, осланяйки се само на външни белези ( само в едно поколение жълтите пчели могат да станат черни, окосмяването от черно - жълто, томентума - от тясен - широк и т.н.). Поведенческите белези се запазват по-дълго или напомнят за себе си дори и при безконтролно кръстосване в поколенията.

Та на въпроса ти tarty - майките изглеждат прекалено едри за да са кавказски. В Турция наред с Карника, Лигустика и Белфаст, съществуват и са разпространени още дузина местни си видове пчели - черни, оранжеви, жълти, шарени и т.н., като най-голям дял наистина заемат кавказските.