Безопасното декристализиране на меда не е чак толкова проста работа. При нагряване нараства ХМФ-то, а при по-високи температури се разграждат и ензимите, и това което остане в тенекията вече е всичко друго, но не и мед. Простото слагане на лампа в някакъв затворен съд е грешна концепция. Една част от меда (тази от към страната на лампата) ще се нагрее много над 40 градуса и ще се получи точно това, от което ни е страх - ХМФ и разградени ензими.
За да направим безопасна декристализация, трябва да се грижим температурата на нагревателя да не надвишава 40-42 градуса по Целзий. Това се постига или като сложим тенекията във водна баня, и регулираме температурата на водата, или като изнесем нагревателя далеко от тенекията, затворен в някакъв съд, и след това организираме движение на вече терморегулирания въздух.
От енергийна гледна точка за декристализирането на една тенекия с мед се нуждаем от около 400-500 Wh топлинна енергия (при делта Т = 30 градуса, маса 25 кг и специфична топлоемкост около 2000). Предвид нуждата от бавното темпериране е добре цялата тази енергия да се подава на малки порции в продължение на 2 денонощия. Следователно топлинната мощност за декристализиране е само 500/48=10 W. Ако се иска декристализиране само за 1 денонощие, мощността се вдига на 20W. Естествено трябва да се сложи малко по-голяма мощност, за да се компенсира загубата на енергия през стените на топлоизолирания съд (хладилника или камерата). Например още 5 или 10W или общо 25-30W. В никакъв случай не трябва да се слага по-мощен нагревател от тези 30W, за да не се получи гафа с ХМФ-то или загубата на ензими.
И още веднъж - най-добро, безопасно и бързо декристализиране се получава във водна баня с терморегулирана вода на ниво 40-42 градуса.