Във връзка с роенето, което е бич за индустриалното пчеларство, възниква още един проблем, за който четох по руските сайтове. Там се изказва мнението, че може би ние пчеларите също допринасяме с действията си за увеличаване на вероятноста от роене. Причината е в това, че уж грижейки се за пчелите, ние всъщност им НАНАСЯМЕ ВРЕДА, правейки СТЕСНЯВАНИЯ НА КОШЕРА по време на пролетното развитие на семействата. Самите пчели няма как да знаят, че "умния пчелар" ще дойде навреме и ще им сложи втори или трети корпус. В резултат на това те НАСТРОЙВАТ ЦЯЛАТА СИ ДЕЙНОСТ към малкия по обем плодник, в който са затворени. Майката снася по-малко от възможностите си, пчелите летят по-вяло, носят по-малко прашец и нектар и въобще работят много по-зле отколкото ако имаха над главата си 3-4 празни корпуса, които да ги стимулират да се поразтропат малко повече. Самото подреждане на пролетното гнездо е във функция от малкия обем, задръстването на майката - също. Дори и ранното възникване на роево настроение също е обусловлено от малкия обем, изкуствено поддържан от пчеларя.
Ако в тези разсъждения има поне капка истина, то това означава че ние отново грешим, съветвайки младите пчелари да слагат медовите корпуси непосредствено преди първата паша. Та във връзка с това възниква поредния въпрос, отговора на който може би ще разбие поредния пчеларски мит. Въпросът е:
Кога по дяволите трябва да се слагат медовите корпуси?
Първи март, първи април или първи май?
Някой правил ли е наблюдения какво се случва при ранно слагане на корпусите?


Цитат










