Цитат Първоначално публикувано от rosty_sz Виж публикацията
Искрено ти завиждам, че успяваш толкова лесно да зазимяваш. Веднага се повдига въпроса в мен дали имаш слънчоглед, че и още една добра паша от билки след това? Предполагам, че отговора е не, но ако е да ще ми е супер интересно как се справяш по този начин. При мен след обилна слънчогледова паша майката е свалена от пчелите в първи корпус, и разполага с 6 пити за пило. Всичко друго е мед. Тоест ако ги оставя без да пипам ще имат на разположение 12 пити мед, мин.2 прашец и 6 пило. Това за мен е изключително икономически неизгодно и започва ручкането из плодника и ръчното пренареждане.
Рости, след ливадната паша ( която всъщност развива семействата на пролет и от нея трупват малко ( или много ) медец) следващата паша е чак слънчогледа. Пчелините ми са на в периферията между гора и обработваеми ниви и отдалечеността от обработваемата земя е от 1-2 до 4 км. Пашата от слънчогледа трае почти цял месец ( площите са разпокъсани от по няколко декара), но според климатичните условия има няколко дни когато си наваксват за целия период. Към началото на Август (или края на Юли) започва да цъфти памука та чак до началото на Октмври (масовия цъвтеж е през Септември).

Това което правя аз е обикновенно изчаквам докато семействата се развият ( от започването на бадемите/овошките(края на Февруари) до ливадната паша през началото на Април няма много време и всичко става много бързо). Нормално по това време на годината семействата са най-силни и след това започвам да ги нацепвам за нуклеуси ( нормално вземам средно не повече от 4 нуклеуса от семейство). Причините са две - така мога да взема повече нуклеуси от семейство и това е единствения начин да проверя роевия им индекс ( изчаквам ги докато в кошера пчелите станат толкова че нощно време да не могат да се побират всички вътре). Естествено, към този момент, някои кошери са се изроили, други ги хващам в подготовка, а трети - просто не са пожелали.
След това ги оставям да се възстановят и да си натрупат запаси, догодина цикъла се повтаря.
По време на ливадната паша и след нацепването, семействата обикновенно успяват да си изградят всички основи и да се запасят със мед. Когато дойде слънчогледа, той им запълва там където има още недозапасени запаси или такива които са били изконсумирани междувременно. Семействата се блокират (още веднъж ). След пашата бързо се освобождават площи за майката и пилото отново нараства. За моите нужди дори и еднокорпусните кошери ми служат добре ( като изключим че на моменти кошера е вътре в пчелите, а не обратното) и имат предимство по-икономично да изразходват запасите си напролет от двукорпусните (поради ограниченото пространство за пило), което пък може да е добре, ако пашата се провали или закъснее.

След това обикновенно следва драстично намаляване на пилото или пълното му спиране, но със есенната влага (започват да цъфтят разни плевели) и обилния прашец от памука ( отделя и малко нектар) настъпва "втора пролет". Пилото нараства, за сметка на запасите, които намалят малко и семейството е готово за зимата.

"Метода" работи без вадене на мед, просто защото няма как 20 рамков кошер да напълни 30 рамки с мед. Като се махнат медовите корпуси и семейството остава само с това което на него му е нужно. Различните пчели се блокират в различна степен и приоритета между пилото и меда е различен. Има пчели, на които ако ги оставиш само на плодник ( с обем съответсващ на техните нужди), по време на паша пилото няма да пострада много повече от това, ако семейството имаше много медови корпуси над плодника.

С годините все по-малко мисля че образуването на зимно кълбо между два корпуса е особеност на някоя раса, и все повече че "зоната на смъртта" е изкуствено причинен феномен от действията на пчеларя. Интересно ми е дали това наистина е така.

"Просто им слагам мишепредпазители ( там където е нужно) и са готови."
Какво имаш предвид от това "там където е нужно"?
Ник, някои от дъната ми са със малък отвор и са от "друго време", като тогава са били предназначени за дъна на нуклеуси. Но и до днес ми вършат добра работа. Недостатъкът им е че отнемат (неоправдано) прекалено много време за зглобяване, спрямо тяхната функционалност ( почти същата като нормалното мрежесто дъно)