А ето и писмото-обръщение, което беше прикрепено към този E-Mail:

"Пчеларски съюз"
----------------------------------------
инж. Михаил Михайлов, председател на СБП

Създаването на Национална представителна пчеларска организация/НППО/, която да включва съществуващите организации и да е отворена за членство на новосъздадени е основна цел, стояща пред българските пчелари. Изискването за това е продиктувано от една страна от необходимостта да имаме една единна и силна организация, която да защитава интересите ни и от друга, поради предстоящите промени в Закона за пчеларстното /ЗП/ и по-точно в чл.5, в който е посочена абревиатурата на една от съществуващите национални организации.
Името на НППО може да бъде кратко, примерно „Пчеларски съюз” /ПС/ и то да бъде записано в чл.5 от ЗП. Това автоматически ще доведе до припознаване от МЗХ на ПС, като НППО, независимо от броя и членовете на организациите в него. Сега изискването е организацията да има структури във всички области и в 50+1 общини. Пчеларският съюз първоначално може да бъде създаден от 3-4 национални организации, които имат структури в цялата страна и по-късно в него да се включат и другите национални организации.
Целите на Пчеларския съюз са краткосрочни и стратегически и зависят от целевите групи на членуващите в него. Условно пчеларите се делят на дребни и едри, на любители и професионалисти. Границите между тях са размити, защото до скоро у нас притежаването на 100 пчелни семейства те правеше професионалист, а в страни от ЕС за такава категоризация са определени 150 броя. Не е необходимо да се коментират разликите между отделните категории пчелари, а те са очевидни, но това създава необходимост от организаране и сдружаване на най-масовите прчелари – дребните, любителите.Само организирани те могат да отглеждат правилно своите пчелни семейства. В дружествата /сдруженията/ те получават информация и знания за особеностите в пчеларската практика. Пчеларите професионалисти обикновено не се сдружават, а там, където ги има те са малко на брой. Целите на любителите и на професионалистите са различни и трудно могат да бъдат съвместими. Независимо от това, пчеларството е едно и почива на принципите на теорията и практиката от векове. Съвременните технологии в пчеларството се внедряват в практиката от знаещи и можещи пчелари и техните интереси се разпростират до хоризонта на тяхните знания. Икономическите интереси на дребния и едър пчелар са различни. Независимо от това, те могат да бъдат обединени от:
- Стратегическите цели при отглеждането на пчелите по отношение на здравния им статус и увеличаване на техния брой за извършване на опрашителна дейност и поддържане на биорознообразието в природата, както и за добиване на повече пчелни продукти;
- Краткосрочните цели, определени от текущата дейност при отглеждането на пчелите, включващи необходимостта от консумативи / захар, ветеринарно - медицински препарати, восъчни основи, пчеларски инвентар/ и прилагане на подходящи технологии за отглежданито на пчелните семейства.
- По отношение на организационната дейност на пчеларите, включваща дейностите в рамките на текущата година: организиране на събрания, пчеларски форуми, посещения на пчелини с цел обмяна на опит, екскурзии и т.н.
Държавата трябва да подпомага дейността на Пчеларския съюз главно чрез изготвяне на стратегия за развитието на пчеларството у нас и оказване на съдействие в дейността на организацията.
Създаването на Пчеларския съюз е на базата на съществуващите национални организации, имащи структури в цялата страна. Това е организационен капитал, който трябва да се съхрани и развие. Колебанието между отделни пчеларски деятели, дали да изчакаме създаването на нови дружества, или сдружения /местни, общински/ и тогава да създадем НППО си е чиста загуба на време и води до заблуждение. Създаването на НППО на случаен принцип, т.е чрез насрочване на „събор” на който да присъстват желаещи да бъдат учредители също не е добро решение. Трябва да използваме наличното, създаденото и да го обединим, а не тепърва да създаваме организации. Колебанието е и по отношение на това областните, или общинските организации да създадат новата НППО. Нито едното, нито другото в чист вид. Имаме Национални пчеларски организации, в които членуват и областни и общински съюзи /съвети/ и дружества по места. Какво по-различно може да очакваме ако НППО се създаде само от общински, или само от областни структури? Не може да създадем пчеларски дружества във всичките над 270 общини, че да им създадем обединено ръководсто. По-лесно може да се работи с 28 областни представители, но тези структури не са активни. Дейност „кипи” в общинските дружества и тези по места, но те са относително малко на брой. Остава обединяването на съществувящите национални организации. Проблемът тук е в лидерите на тези организации, но това не е проблем на НППО, а на самите национални организации. Пчеларският съюз, ако така се казва НППО, няма отношение към лидерите на организациите, членуващи в него и ги приема със всички „активи и пасиви”. Когато създаваме НППО, ние не обединяваме лидерите на организациите, а членовете на самите организации. Не създаваме нов..., със стари..., защото това е най.малкото обидно за тези деятели, отдали много от себе си за организациите, които ръководят. Освен това те са сменяеми.
Сформирана е работна група, която да определи принципите на създаването на НППО, да изработи Устав и да определи дата ,час и място на провеждането на Учредително събрание. Създаването на НППО трябва да е на делегатски принцип. За изработването на Устава, който е най-важният документ, трябва да бъдат привлечени специалисти. Създаването на НППО е следствие от подписаното споразумение между председателите на националните организации. Колкото до мястото на учредяване на Пчераския съюз, то може да се определи чрез жребий. Необходими са поне два областни градове, като кандидати за домакини на Учредителното събрание. Ще има критерии за оценка.
Създаването на Пчеларския съюз е по ЗЮЛНЦ, като сдружение с нестопанска цел в обществена полза, с ръководство от членове на УС и контрол от членове на КС. Оптималният състав на УС е от 15 – 19 души, а на КС от 3-5 души. Ще има мандатност.
Практическата дейност е поставена на професионална основа, с конкретни срокове и изпълнители. Задачите се опраделят от плана за дейност за текущата година. Ще има и стратегически планове за по-дълъг период от време. За управлението на Пчеларския съюз може да се вземе модела на Европейския съюз, където ръководството се сменя през 6 месеца. В Пчеларският съюз ръководството ще се сменя на ротационен принцип примерно през една година, или през година и половина. Основната цел на създадената организация е работа с държавните ведомства, главно с МЗХ, ДФЗ-РА, БАБХ и други.
Финансирането на дейността на Пчеларския съюз се формира от членски внос, дарения, косултантски услуги, организиране на форуми, участие в програми и т.н. Необходим е печатен орган и офис.Всички дейности са публични и подлежат на контрол.
Създаването на една обединена пчеларска организация ще изправи пчеларството на крака, ще направи пчеларите по-силни и те ще могат да отстояват интересите си по-добре, независимо от това към коя категория спадат. Нека да преодолеем противоречията, които ни разделят. Нека да се обединим.