Намаляването на пилото означава че пчелите от следващото поколение, които трябва да заместят старите и да послужат за възстановяването на кошера след пашата ( семейството трябва да започне стадий на растеж), ще бъдат по-малко. Наличния по пчелите акар пък трябва да се набута в по-малко на брой килийки, по този начин увеличавайки опаразитеността на пилото. Получава се така че точно малкото на брой пчели, които трябва да започнат възстановяването на популацията са и най-силно опаразитени и компрометирани, което пък допълнително намялява тяхния брой (и качество) и може да доведе до избухването на вирусна/бактерийна епидемия. Това е момента в който може да се видят за пръв път от пролетта насам проблеми свързани с акара.
От тук нататък семейството има два пътя - да изпревари в числеността си акарите ( отглеждайки повече пило и по-голям процент здрави млади пчели), отблъсквайки епидемията или пък да се озове в "плаващи пясъци", където колкото и да се опитва да прави повече пчели и пило, новите попълнения са все по-малко и по-малко.
Тук предполагам че е интересно да спомена че акарът предпочита да паразитира върху кърмачките. По време главната паша когато повечето пчели са летящи, всичкия акар остава по гърбовете на малкото на брой кърмачки, което води до скъсяване на живота им и до увеличаване на нивата на патогени в храната на ларвите. Когато нивата на акарите в кошера станат високи, във восъкоотделящите жлези на пчелите се извършват физиологични промени и акара вече трудно различава млади от стари пчели
http://entomologytoday.org/2014/08/2...-the-bees-wax/