Брат Адам през висичките години е имал пълната подкрепа на правителството. Всъщност, точно правителството моли манастира да си увеличат кошерите по време на епидемията от акароза и да започнат да продават отводки и майки за да увеличат търговията на местно ниво. През онези 3 години акарозата е унищожила 99% от пчелните семейства в Кралството и за да се възтановят загубите постоянно са се внасяли рояци най-вече от Франция. Тези които са имали семейства и са можели да продават рояци от тях са били много малко.
През всичките тези години правителството напълно го е подкрепяло в неговите начинания и в търсенето му на нови пчели които да използва. Всяко едно посещение в дадена страна се е нуждаело от много добро планиране и подготовка (пък и тогава е нямало Интернет). Трябвало е да се свържат със посланниците във всяка страна и да се уредят нещата както на дипломатическо, така и на местно ниво ( тогава е нямало ЕС и свободно движение на хора и услуги, да не говорим че голяма част от местата които е трябвало да се посетят са били зад "желязната завеса" или размирни зони)

С времето обаче той става известен и това му е навлякло завистта на другите монаси. Постоянно е имал посещения (почти ежедневно) от други пчелари и учени, както и други известни личности и хора от правителството. Хората са отивали в манастира заради брат Адам, а не заради самия манастир и молитвата. Все пак той е бил монах от бенедектинския орден ( мотото им е " моли се и работи") и не е подобавало на монах да бъде известен и светска личност. Това е и причината за последните му години и съдбата на пчелина на манастира след това.