Ето една статистика, свързана с храненето със захарен сироп:

Аз по принцип храня всеки вторник и петък - тоест 2 пъти в седмицата и наливам по 700-800 грама сироп, максимум литър. И това се прави всяка една божа седмица в продължение на 8 месеца (от март до септември) с малки изключения, когато има силна паша. Или 8 месеца по 4 седмици по 2 хранения - общо 64 хранения за един сезон. Ако добавим и зимните хранения - стават около 70 броя. Транспорта при едно хранене е около 400 километра (4 бригади по 100 километра). Ако сложим лев на километър - това прави около 400 лева транспорт. Общо работят 12 пчелари - тоест едно хранене струва 12 надника като труд по 8 часа по 5 лева - общо 720 лева труд за 1 хранене. Като умножим по общия брой храненета през годината и се получават 78 000 лева на година. През тази година вложих в хранене 1 ТИР със захар на стойност 23 000 лева. Не са важни абсолютните стойности, а пропорциите. При вас абсолютните стойности може да са други, но пропорциите ще са подобни.

Забелязвате ли какъв парадокс се получава?
За да раздам на пчелите 1 ТИР със захар аз влагам труд и транспорт колкото за още 3 ТИР-а. И семействата пак са слаби, защото вместо истинско хранене аз само ги дразня с тези минимални дози сироп 2 пъти в седмицата. Следователно от икономическа гледна точка храненето на принципа С МАЛКИ ДОЗИ, НО РЕДОВНО е ПЪЛЕН АБСУРД.

Не е ли по-добре тогава да се използва алтернативата ВИНАГИ ПЪЛНА ХРАНИЛКА (8-9 литра), което ще сведе годишния брой храненета до по-малко от 10? И тогава вместо 1 ТИР пчелите вероятно ще изядат 2 или дори 3 ТИР-а, но пак крайната сума ще се получи ПО-МАЛКА. И освен това семействата ще са много по-силни.

Струва си да се замисли човек............

Иначе като се раздели на броя на кошерите се получава, че в един кошер на година влагам захар за 12-13 лв. и още 36-37 лв. труд и транспорт, за да се разнесе тази захар. Струва си да се направи точно обратното - вложената захар да е за около 30 лв., вложения труд и транспорт да е под 10 лв. и остават 10 лв. икономии. Както се казва - когато цифрите (фактите) говорят, и боговете мълчат.