За жалост, много от старите български вкусове са си отишли безвъзвратно.Под вкусове имам предвид храните които сме употребявали и най-вече начините по които сме им предавали тези вкусове.Сега всичко е купешко и в изобилие стига да имаш пари(и да нямаш мозък за да ги консумираш).Баща ми ми е разправял как са окачвали осоления бут и как са го опушвали и мазали за да издържа по половин година.Имам приятел който е на 85г. от Делиормана.Разказвал ми е как са приготвяли сладолед лятото.Начина е следния - като замръзне близкото езеро(вирче или нещо подобно) леда се нарязва на блокове и се нарежда в предварително изкопана яма с дълбочина над 2 метра в земята.Цялата яма е изолирана с няколко реда бали сено,както отдолу, отстрани,така и отгоре.Лятно време,като дойде време да се продава сладолед,се вади един блок,натрошава се на ситно и се слага в широка тава,в която има по малка тава.Поръсва се със сол и се започва енергично бъркане на млякото,сметана,мед,захар и другите им съставки.Ракията се е варяла без захар,поради факта,че захар по това време е било лукс.Да изкараш 20 литра си е било постижение.Виж със виното не е имало такъв дефицит.
Не мога да ти дам никакъв съвет по отношение на директните сортове,защото не съм имал никаква практика с тях.За мен тежко червено вино се получава от комбинацията на каберне и мерло,но ключа е колко дълго ще задържиш шарата със зърната.Тази година правя въпросната комбинация която се нарича меча кръв,но 30% е добавена шара от юниблан,защото родителите са хипертоници и може да им избие налягането ако са само на чиста меча кръв.
Аз лично имам друг дерт - много искам да си направя пушилня.Ако някой колега има опит,нека сподели.Смятам,че тази традиция би ни помогнала много в доброто усвояване на виното което сме си приготвили. Аз съм изцяло за автентичния български вкус и начин на приготвяне на храната за трапезата.