И за мен този първия със синьото дъно, с летвата дето забравих да я боядисам, защото бързах, че жената ме чакаше, а капака яде малко тупаник, а на снимката има една тухла единичка от завода в Каспичан(сега се казва КЕРАМАТ) отгоре върху капака нежно обвит с алуминиеви плаки взети на цена шестдесет и шест стотинки на бройка от една фирма извършваща рекламна дейност и леко се вижда прецъфтялата роза(увивна), която се извисява на триста сантиметра височина, но решихме преди няколко години да я окастрим, защото беше много тежка и под него се виждат десет сантиметра на десет сантиметра гредички от едно време си стояха в килера, но реших да почистя малко и ги използвах за стойка, но няма да е там до края на годината, защото мисля да си направя нова стойка от дърво, метал или пластмаса, вижда се и райграса дето успя да се хване, защото миналата година мравките премъкнаха всичките семена, а другата година ще ги смеся с отрова за мравки преди да ги разхвърлям по земята, че този КОШЕР ИМА САНТИМЕНТАЛНА СТОЙНОСТ.
Мога и още да го усуча и увия, като сопол около врата на петгодишно пишлеме врънкащо майка си за замразен и оцветен леден сироп познат още като сладолед.
Правят ми забележка, че пиша в телеграфен стил.
П.С. Доспа ми се отивам да си направя кафе...после пак.




- дъските бяха из гаража някакви, имах хранилка, останали видии от един ремонт в къщи а буркана отиде за щрайхмус и плака за капака (при комшията) - труда естествено не го смятам после си видях кусурите ма нали си е мой доста си го харесах
Цитат
