НОЗЕМАТОЗА

[Искрен Мутафов]

...то това не значи ли,че е най-добре да се поръчва такова количество което ще се оползотвори в рамките на месеца без да престоява за следващ сезон?

Там от където аз си купувам Нозевита, ми препоръчаха след отваряне на опаковката(бутилката), да го съхранявам в хладилника.

[Pavel_Bs]

Колега Искрен,ако процеса стартира вследствие на окислението,съхраняването в хладилника би забавило утаяването,но няма да го спре.Отделно стои въпроса как се налива от самия производител и дали въпросния процес не стартира още при пакетирането.

[asti]

Добро утро на всички. Като млад пчелар реших да опитам да подхранвам със питки който сам ще си направя. Мисля да ги направя от пудра захар и мед 4:1. Прашец 250гр /разтворен във малко вода/ на 5 килограмова питка. И капка карамфилово масло. Искам да ви попитам тъй като се чудя дали ще е удачно и ще има ли ефект ако добавя нещо против нозематоза-та? Например като: Церанон, Нозецид или Йодасептадон 10%. Желая ви лек и ползотворен ден.

[m_pchelari]

Основното свойство на танина е свьзването с протеина. Чудя се дали обяснението за предпазната обвивка не е за по лесно смилане. Имам предположение, че действието му може да се дьлжи на протеиново "гладуване" на спорите. Което най-вероятно до известна степен подлага пчелата на протеинов глад.

[scutellator]

Е па може да го прочетеш сам, вместо да го мислиш обяснението.

http://vri.cz/docs/vetmed/56-7-344.pdf

http://vri.cz/docs/vetmed/58-8-422.pdf

Запознай се и със жизнения цикъл на Нозема и накрая вземи че преразкажи на всички нас това което си научил. Виждам че си любознателен.



Между другото спората е много усточива на външни влияния гадинка. На слънце, екстремни температури, изсушаване, радиация... не се храни, не пие вода, не диша и не ака. Един спорообразуващ организъм може да стои с десетки (понякога дори стотици или хиляди) години в това си състояние, чакащ да попадне в благоприятна за размножаване среда.

[m_pchelari]

Сега четох единия файл и това което разбрах донякьде ми потвьрждава теорията. Ноземата подтиска храносмилателни ензими и изсмуква хранителните вещества на пчелата. Нозевита по някаква причина води до стимулиране на тези храносмилателни ензими или протеини и така помага. Накрая обаче се казва че тепьрва ще се изследват негативните последствия на нозевита за хранителното усвояване на пчелата. Благодарение на файла обаче осьзнах, че танина е по скоро "отрова" за пчелата която се защитава от него като синтезира повече от тези храносмилателни ензими и така преборва ноземата. Типичен случай на клин клин избива. Това е мое разсьждение!

These results show that the use of Nozevit in the midgut of treated bees stimulates the activity of the studied proteolytic enzymes. In future research, it will be necessary to determine the effect of Nozevit on the lifespan of bees and whether its administration leads to any adverse effects on the physiological processes in bees

[m_pchelari]

Прочетох и втория файл, но за сьжаление не разбрах много. Говори се за някаква гьбична обвивка на средното черво породена от танина. Като според мен пчелата реагира така като защита срещу танина. Накрая се казва, че понеже танина помага срещу разстройство а ноземата предизвиквала разстройство то затова помагал.

Such phenols of high molecular weight contain sufficient numbers of hydroxyl groups to form complexes with proteins, cellulose and some minerals and thus protect against diarrhoea. As diarrhoea is induced by nosema disease, tannins from Nozevit should function to inhibit this and thus substantially reduce the spread of the pathogen within bee colonies

Пьрвия файл за мен беше по-разбираем и по-смислен.

П.С.
Ако храносмилателните ензими са една и сьща "храна" на ноземата и танина, то чисто теоретично полза би могло да има и даването на храносмилателни ензими от сорта на мезим форте и еспумизан. Ха ха само това не сьм давал на горката пчела.

[scutellator]

Трябваше да започнеш първо със жизнения цикъл на нозема. Тогава щеше да разбереш много по-добре написаното.
http://entomology.ucdavis.edu/files/147621.pdf


http://palaeos.com/eukarya/stem_meta...osporidia.html
http://www.extension.org/pages/31234...uing-creatures


http://aem.asm.org/content/76/9/3032/F4.large.jpg
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3109658/

На снимките не се вижда много добре, но действителната дължина на "харпуна" е по-голяма от тази на човешки косъм!!!

[m_pchelari]

Въпреки, че темата за нозематозата не ми е актуална в момента ми е изключително интересна. Някой от линковете съм ги чел, но в един намерих нещо ново и интересно. Ключа за палатката според мен се крие в това какви условия в средното черво точно карат бактерията да "покълне" и с какво точно се храни. Условията за покълването на бактерията доколкото разбрах от линка варират много за всеки нападнат организъм и са много различни, а на всичкото отгоре и все още неизвестни.

4. Germination
Spore discharge is generally believed to occur in several phases: (1) activation, (2) increase in intrasporal osmotic pressure, (3) eversion of the polar tube, and (4) passage of sporoplasm through the polar tube. The exact mechanism(s) of this process is not well understood. Conditions that activate spores vary widely among species, presumably reflecting the organism’s adaptation to their host and external environment

В другия линк обаче се казва с какво най-вероятно се храни бактерията след като навлезе в клетката.

Based on genetic studies that indicate whether an organism has the necessary mechanisms to process nutrients, the most likely source of energy uptake from the host is direct- microsporidian vegetative forms (meronts and sporonts) appear to directly absorb adenosine triphosphate (ATP), the chemical that stores and transfers energy in cells.

А тук пише аджеба какво е това adenosine triphosphate (ATP):
http://en.wikipedia.org/wiki/Adenosine_triphosphate
Изключително важен коензим - енергията която ензимите използват за да си свършат работата. Тоест най-вероятно ноземата се храни не точно с ензима а с енергията която му е нужна. Ефекта обаче е същия, невъзможност на пчелата да се храни пълноценно. Интересно е защо ноземата не засяга младите пчели (които още не консумират активно прашец), и защо при обилна прашецова паша ноземата почти изчезва. И къде точно помага танина дали променя условията за покълване или оставя спората без храна или действа като заместител на ATP и възстановява равновесието в организъма?

Нещо интересно за този коензим извън пчелите:

The energy used by human cells requires the hydrolysis of 100 to 150 moles of ATP daily, which is around 50 to 75 kg. A human will typically use up his or her body weight of ATP over the course of the day.[33] This means that each ATP molecule is recycled 500 to 750 times during a single day (100 / 0.2 = 500). ATP cannot be stored, hence its consumption closely follows its synthesis. However a total of around 5g of ATP is used by cell processes at any time in the body.

В човешкото тяло има само 250 грама от него, които се рециклират 750 пъти всеки един ден, като за целия ден се използват около 75 килограма от това чудо. Във всеки един момент в клетките се използват постоянно около 5 грама от него.

[m_pchelari]

Подарък за Скутелатор, комбиниран с един въпрос . Знаеш ли колко е съдържанието на танин в нозевита (примерно опаковка 250 мл.)? Интересно хърватите не го споменават никъде.