Цитат Първоначално публикувано от syzi
На мен би ми било много интересно да споделиш с нас и собствения си опит за производство на майки.Какво решение си намерил ти за собствения си пчелин?
Моя опит едва ли ще ви свърши работа, защото е в пряка зависимост от пчелата с която работя. Целта ми е не е да си отгледам майки по възможно най-икономичния начин, а възможно най-добрите майки, независимо от цената и усилията. Един ден някои от тези майки (1-2 измежду около 50 нейни сестри. Колкото повече разплодни майки, толкова повече семейства на разположение са нужни)ще имат възможността да бъдат пенсионирани и използвани за разплод.
Аз не бързам с отглеждането на майки. Изчаквам докато семейтвата ми се развият напълно и се установи хубаво постоянно време (не по-рано от 10 май ). Иделаното време е люпенето на маточниците да съвпадне с времето когато по принцип са противороевите мероприятия (нямам голям опит с рапицата). Ако времето е сравнително непостоянно или има силна главна паша там където са отглеждачите, придавам маточниците на предварително предизвикани в роево състояние семейства (по 45 чашки на всяко, което е около 35 годни маточника. През лятото поставям по 30 чашки (25 маточника) в най-горния корпус, отделен с ХР. Семейството трябва да покрива плътно 2 корпуса с пчели. Избирам времето между 2 главни паши. Подхранвам веднъж-два пъти дневно (най-много литър на ден) с рядък меден сироп до запечатване.

Първо ще започна с яйцата за личинки. Разплодните майки (тази година бях принуден да използвам само една, което не е много хубаво) ги оставям да снасят на не повече от 4ЛР пити, като периодически се отнема пило и се поставя основа. Семейството се държи на малко пити за да може майката да снася колкото се може по-малко и в същото време да има възможно най-много пчели, без опастност от роене. Няколко дни преди да пренасям се уверявам че имам наличие на яйца. Правя го като на 24 часа проверявам дали има достатъчно снесени в някоя от питите, след което питата се поставя на мястото, където личинките се захранват най-добре).

Един ден преди излюпване на яйцата залагам маточниците. Пренасям сутрин, поставям ги в стартер, следобед ги прехвърлям по отглеждачите. На следващия ден сутринта правя повторно пренасяне. Маточниците в които има по-малко от минимума ( дъното трябва да изглежда бяло) млечице се унищожават, в тях не се поставя личинка. Гледам да работя бързо. Поддържам необходимата влажност. Първо премахвам личинките от маточниците (не повече от 80), след това отивам ,вземам питата с личинките от семейството. Пчелите ги смитам, НЕ ГИ ТРЪСКАМ. Пренасям (избирам личинки под 18 часа) и поставям маточниците по отглеждачите. Всичко това трябва да отнеме не повече от 20 мин. Връщам питата с разплодния материал в семейството от което е взета. Ако се налага да се залагат повече маточници в същия ден, нужни са повече разплодни майки. Обаче повече маточници които се люпят в един ден е проблем при направата на нуклеусите, нужни са повече хора.

Маточниците ги поставям на 12 ден (ден преди датата за излюване) след пренасяне( първия не се брои). Поставянето трябва да приключи преди 3-4 часа следобед, защото някои майки избързват и се люпят много по-рано от останалите. Няма общо с възрастта на личинката. Нуклеусите ги правя предния ден (1 ЛР пита пило и една непълна с мед( по възможност и прашец)и пчелите по тях и 1основа) и ги транспортирам до мястото за оплождане. След два дена проверявам. Ако до тогава майката не се е излюпила, има друга майка, илюпената е маломерна (нормалната големина е почти колкото средностатистическа оплодена) или с недостатък, се поставя друг маточник. Нуклеусите са групирани на групички поне 3-4 м между всяка, входа на всеки нуклеус е в различна посока.

След 10-14 дена (ако времето е било благоприятно) правя проверка. Там където няма майка нуклеуса се обединява, ако има такава която закъснява (случва се много рядко) с пронасянето, това се отбелязва. Една от целите е да се определи дадата на пронасяне за всяка майка. Поставят се още основи за градеж.

Между 30-40 дена след пронасянето правя преглед. По това време всеки нуклеус би трябвало да има поне 4 пити с пило.Това е времето когато се преценява дали нуклеуса ще продължи да се развива като отводка, да му бъдат ли взети пити за направата на нов нуклеус или майката да се отнеме и да се направят 2 нуклеуса. Във всички и случай това е времето когато майката се маркира.Първо виждам майката - голяма е добре. Гледам да няма някой недостък (счупено краче или нещо подобно) Преценявам компактността на пилото(липса на пропуски), способността да снася извън покритата с пчели площ - повече е добре(свързано е с други качества, например усвояване на нови пити, неройливост и др.). Ако майките не са оплодени в "изолирания" пункт се преценява потомството- нужно е да имат поне 50% жълти пчелички.
Размера на пчелите е без съществено значение, едни майки правят големи, други по-малки. Също така варира и цвета - едни имат 4, други 2-3 жълти сегмента.

Бащините семейства
Всички семейства при мен имат по 1 ЛР търтеева пита(главната цел е да предотвратя строежа на търтееви килийки когато поставям основи). Когато някое семейство трябва да стане бащино, просто премествам тази пита там където тя да бъде осеменена( 2 или 3-та пита в първия корпус.
Избирам най-добрите дъщери от най-добрите разплодни майки да доставят търтеите (при мен всички те са от една линия). При всички случаи бащините семейства не трябва да са по-малко от 4( което значи не повече от 30 майки за седмица), ако не се разполага с толкова, прибягвам до неконтролирано оплождане.
Определените за бащини семейства транспортирам до оплодния пункт рано напролет (след като съм видял пролетното им развитие, когато се прави поледна преценка), или вземам само питите с търтеево пило и ги поставям в семейства без майка (или неоплодена затворена в клетка, късно през лятото ако се налага оплождане). Подредбата в такива семейства е: крайните пити са с мед и прашец, след това се редуват пита с пило и пита с търтеево( М/Пр-П-Т-П-Т-П-Т-П-М/Пр). Създава се от зряло запечатано пило по времето на пренасяне.

За вбъдеще имам намерение да транспортирам само майките, определени за бащини, и да ги придавам на кошери в оплодния пункт, тъй или иначе има отводки които презимуват там.
Преценката за бащини семейства я правя или на база презимуване и пролетно развитие (тогава вземам само търтеево пило) през първата година или на база прозиводителност и пролетно развитие на следващата, когато ги местя на оплодния пункт. В последния случай ,обаче вероятността майката да бъде сменена през лятото е повече от реална.