В различните лаборатории имат различна апаратура със различна чувствителност. Колкото е по-нова, толкова е по-презицна. (не бих се учудил ако апаратурата в българските лаборатории едва ли не е останала от времето на соца - както всичко останало в тая държава)

Напълно е нормално меда веднъж да бъде изследван и всичко да е ОК, а след това друга лаборатория да покаже че не отговаря на показателите. Като се вземе в предвид и че в различните страни има различни пределни стойности за наличие например на антибиотици, напълно е нормално изкупвач А да изнесе за държава Б тир със мед, който е бил изследван няколко пъти ( веднъж във личната лаборатория и веднъж във чуждестранна) и влиза в нормите, да пристигне в държавата Б и след изследване на място да се окаже наличие на субстания извън нормите на дадената държава (напр. заради по-чувствителна апаратура, а не че меда е друг). И ся к'во правим? Ми търсим да реекспортираме ТИР-а за друга държава, където въпросния мед би влезнал в техните норми (транспората не е безплатен, тъй че някой трябва да го поеме).

Това обикновенно е свързано със серия от изследвания САМО ПО КОНКРЕТНИЯ ПОКАЗАТЕЛ. Използва се метода за ДИХОТОМИЧНО ТЪРСЕНЕ и ако пчеларите в един тир са 10-15, този метод позволява с 4 проби да бъде открит конкретния човек.
А какво правим когато конкретните хора са двама или трима? Пчеларите са странен вид хора. Обменът на знания (или непроверена информация) и вредни парктики между познати пчелари върви в пълна сила (нрмално е меда да бъде продаван заедно). Не е изключено и някой вертеринар да убеди цял регион пчелари че еди-кой си антибиотик ( който той ще им продаде) лабораториите не го хващат. И хората сляпо водени от страха да не си загубят семействата, вършат неща които не трябва.