6 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛА

Тази тема е до болка позната на повечето от вас затова няма да се спирам на нея подробно.

При повечето двуполови организми, полът се определя от два хромозома известни като X и Y хромозоми. При пчелите, обаче, полът се определя не от два хромозома , а от полови алели с различни вариации ( алел- група от гени отговарящи за определена характеристика). Гогато имаме два различни полови алела (хетерозиготни за този ген) – получаваме женски индивид, при наличието на два еднакви (диплоидни търтеи) или един полов алел - се получава мъжки индивид (хаплоидността на търтеите е начин природата да ограничи съотношението им спрямо пчелите. При хората съотношението мъже/жени е 50:50, което тук би било недостатък). Диплоидните търтеи обикновенно се изяждат от пчелите (понеже са неспособни на възпроизводство) веднага щом се излюпят от яйцето, и по този начин карайки пилото да изгляжда все едно майката е пропуснала няколко килийки.

Наличието на диплоидни търтеи в прородата е зависимо от броя на алелите в една пчелна популация . Изчислено е че пчелните полулации притежават от около 6 до 17 различни алела. Ако предположим, че в дадена популация има 10 алела в равна пропорция - 1:10 . Тъй като всяка майка има два алела , тя споделя алели в пропорция 2:10 или това са 20 % от търтеите с които тя ще се оплоди. Половината от яйцата оплодени от сперма със алел, който е идентичен с един от нейните два , ще се развият в диплоидни търтеи. Следователно 20% от търтеите ще произведат 50% диплоидно потомство, което означава че средно семействата ще губят 10% от пилото си, вследствие на диплоидни търтей.

Някои от вас може би ще попитат дали не е възможно за избегнем този проблем. Всъщност единия от начините е използването на майки с едни алели и търтеи с различни за оплождането - (AB x C,D). Това обаче вече не се използва от никой поради редица обективни причини, които ще бъдат обсъдени друг път. Друга възможност е използването на генетично възможно най-отдалечени индивиди за разплод, така вероятността да споделят даден ген е по-малка (примерно ако вземем че даден индивид (да речем европеец) притежава ген за руса къдрава коса – вероятността този ген да се срещне сред неговите братовчеди е много голяма, обаче каква е вероятността същия ген да бъде срещнат при някой азиатец). Обаче използването на две различни раси за тази цел крие известни недостъци, които обезмислят цялото начинание. Използването на две линии от една раса пък, драстично увеличава вероятността да споделят същите алели.

Единствения вариант е да се опиваме да поддържаме колкото е възможно повече алели в популацията и да можем да осигурим минимум от 85% жизнено пило, нужен за нормалното функциониране на семейство. Загубата на алел е се случва неволно при избора на разплод за следващото поколение. Предствавете си че имате кофа пълна с камъчета с 10 различни цвята. Всеки цвят е еднакво разпространен. Какъв е шанса ако изберете 10 камъчета от кофата, всяко да е с различен цвят. Все едно да избрете 10 търтея при еднаква честота на алелите. Ако избрете 5 майки (10 алела), обаче, но в тоя случай шанса е по-голям , тъй като всяка майка има 2 различни алела, иначе би била изядена като ларва. Това е същото като да вземате по 2 камъчета наведнъж, като изхвърляте чифт с еднакъв цвят. Следователно скоростта на загуба на алели зависи от това колко майки ще бъдат избирани за разплод за поколение. Всяка майка притежава 2 алела + алелите в нейната сперматека.

В природата алелите не са еднакво разпространени. Едни са по-често срещани от други. Рядките имат склонността да стават по-малко рядки и обратното. Представете си , че в кофата има предимно червени камъчета. Всеки път когато вземаме 2 камъчета имаме голям шанс и двете да са червени. Ако бяха алели, такива индивиди биха били изядени, не биха могли да станат майки и от там биха причинили намаляване на този алел. Ако синия цвят е много рядък , всеки път когато попаднем на синьо камъче, шанса другото да не е синьо е много голям. Ако това беше алел , такъв индивид почти винаги би се излюпил, и би бил свръхпредставен при майки притежаващи червен алел, по този начин увеличавайки честотата си при следващото поколение. По този начин ако избираме майки за разплод със най-много жизнено пило, свеждаме значително скоростта на загуба на алели.