Много ми е болно като гледам, как по терминалите на летищата, младите си взимат довиждане и отпрашват някъде из Европа и Америка да търсят по-добър живот. Сърцето ми се къса. Та нима сме толкова долен народ, че да не можем да си извоюваме по-добър живот? Или робското мислене до такава степен ни е обзело, че да да си траем дори да ни свалят и последната риза от гърба.