Събрахме се, поприказвахме си, и всеки си тръгна по живо и по здраво. Не сме приемали нищо. Не сме гласували нищо. Не сме се карали или били.

Като цяло срещата отново беше пълен ташак. Присъствуваха само 5-6 човека. Нямахме кворум и просто решихме да си поприказваме. Там бяхме аз, моя колега от Ловеч Христо Христов, Димо Димов, Стефан Стефанов, Мишо Михайлов и доц. Юлиан Станчев от Плевен. Беше и една жена, която не я познавам - предполагам от Съюза на жените-пчеларки. Тя беше и единствената, която не се изказа - просто стоя през цялото време и се усмива, за да разведрява обстановката.

Ганчо и доцента ги нямаше, както и Котларски и другите му там вождове, с което всъщност ни демонстрираха, че не ни зачитат за слива. Нямаше ги и другите, уж "наши" хора от работната група. Абе пълна безотговорност и безхаберие. Питам се може ли един пчелар да бъде избран за една толкова отговорна работа, и той да не си направи труда да дойде поне веднъж?

Изказванията започнаха от мене. Първи вдигнах ръка, за да може да им кажа какво точно мисля по въпроса, и за да не си играем да залитаме в разните му там безсмислени обсъждания на устави. Този път всички ме изслушаха и никой не ми засичаше 3 минути. Накратко им разказах, че 99% от пчеларите ги мразят тях всичките "стари" вождове, в резултат на което каквато и организация да си стъкнат, те нямат никакъв шанс да привлекат преобладаващото мнозинство от пчелари. Казах им в очите, че имат кухи структури. Казах им, че за да потръгнат нещата, те трябва да се оттеглят, и да дадат съдбините на пчеларството в хора, които могат и желаят да направят нещо по въпроса. Намекнах им за думички като честност, откритост, прозрачност и т.н. Казах им и за създаването на новата асоциация, която ще се опита по честен път да привлече всички тези пчелари, които под една или друга форма мразят старите вождове. Въобще казах си всичко, което си знам, и не им спестих нито една обидна квалификация (е все пак казана културно). Изслушаха ме в пълно мълчание, без да ме прекъсват или противоречат. Като цяло им разказах и прогнозата за бъдещето, а именно че новата асоциация има всички шансове да привлече по-много пчелари от всичките тях, взети заедно. И че те всъщност въобще не са ни необходими, и че без тяхното участие ще обединим всички пчелари, и ще направим така, че гласа им наистина да се чува. Поблагодарих им, че ме изслушаха, и после си седнах.

След мене думата взе Димо Димов, а след него - Стефан Стефанов. И двамата си казаха техните мнения, като на практика не ми опонираха моята теза, а я доразвиваха, но според техните виждания. За новата асоциация нито дума - просто на секундата я приеха и на секундата вероятно вътрешно си признаха, че тя задочно вече е фактор, с който трябва да се съобразяват при вземането на важни решения. И двамата говориха за това как трябва да изглежда новата НППО и какви принципи да предложи на пчеларите, щото те да се припознаят в нея. За създаването на шапка от стари вождове и думичка не се спомена - всички неявно се съгласиха, че новата НППО трябва да се създаде от чистата нула, и в нея трябва да членуват предимно общински, а не областни дружества, защото областните дружества наистина са кухи (тука се съгласиха с мене). Също така в нея могат/трябва (това не стана ясно дали могат или трябва) да членуват и всички други национални организации, но техните вождове ще имат право само на един глас, наравно с гласовете на всичките други 245 общински ръководители. С две думи - вождовете няма да имат мнозинство. Тука направо ме изненадаха. Неявно те си признаха (без Мишо), че имат готовност да се оттеглят от властта. Не знам дали това наистина го мислят, но определено на думи Димо Димов и Стефан Стефанов наистина са готови на жертви в името на доброто на всички пчелари. Твърдо ме подкрепиха за мнението ми за Ганчо и доцента и за това, че свалянето на майкопроизводствения монопол трябва да бъде една от първите задачи на новата организация. Въобще - аха-аха и всички са нас - мирни и покорни. Критикуваха ме (по-скоро намекнаха), че аз създавам новата асоциация отгоре-надолу, а по-добре би било да е отдолу-нагоре, но нямаше единодушие по този въпрос и малко поспорихме за плюсовете и минусите на двата варианта.

Изказа се и доцент Юлиан Станчев от Плевен, но явно не беше подготвен по тематиката, и думите му останаха да висят така във въздуха - без нито едно сериозно предложение и без заемането на нечия страна. Предполагам, че човека е бил малко изненадан от посоката на развивашите се събития. Последен се изказа и Мишо Михайлов - дипломатично както винаги, без да критикува когото и да било, но и без ясно и точно да подкрепя когото и да било.

Срещата приключи и всички се разделихме като добри приятели. Разменихме си визитките за кой ли път и си обещахем да си съдействуваме един друг за в бъдеще. За довиждане под формата на майтап подхвърлих:
Абе хора, вие не разбрахте ли, че при създаването на новото сдружение има два много важни ключови въпроса, на които вие съзнателно отказвате да отговорите:
1. Кой ще кара влака?
2. Кой ще даде парите?
Мишо първосигнално се засмя и каза - "Матеев, аз ще карам влака, а ти ще дадеш парите".

Ами това е каквото се случи. Следващо свикване на тази работна група не знам дали ще има, но всички бяха на единодушно мнение, че каквото ще се случва, то ще е чак есента след приключване на пчеларския сезон.