EEE, че то така при теб всичко е самоделка с подръчни материали...
За пренасянето не е нужно някой да те учи (в книгите е описано точно и ясно - "за по-лесно, ларвите се захождат от към "гърба""), това да не е като карането на кола, няма кой знае какъв "майсторлък". След 30-тата ларва вече движението е усвоено почти до съвършенство.
От иглите за пренасяне признавам само два модела:
http://www.swienty.com/shop/vare.asp...&vareid=112102
(има китайски имитации оцветени в различни цветове - нямат същата презизност на изработка/не вършат същата работа. Оригиналните са или в жълто, или са неоцветени/стомана)
И китайската щпатула ( с бамбуково буталце)
Всички останали, или самоделки и тем подобни ... вършат работа за толкова колкото струват.
Чашките..... вече много рядко има такива (предимно хоби челари) които все още работят със восъчни чашки. Естествено, в България както винаги, пак са наобратно. При масово производство пластмасата е по-печелившия вариант (и като качество на майките). Восъка винаги има вероятност да е замърсен със остатъци от (пчеларски) пестициди или патогенни микроорганизми, особенно когато ти трябва голямо количество восък годишно за тази цел.
Гребена за восъчни чашки (14 или 15 чашки, не повече) се прави или от круша или от чимшир ( другата дървесина набъбва от водата) със размер 9мм (или 8,8-8,9мм). Направията при стругар струва около 60-70 лв (половин тенекия мед), поне до преди няколко години.
Млечицето(мокро пренасяне) съвсем не е е задължително, аз спрях да го ползвам и от няколко години пренасям "на сухо". Капката млечице на дъното служи единствено за улеснение на начинаещите.



Цитат
