Голямата грешка на Ганчо Ганев е, че той не си е направил труда да поизлъска собствения си имидж. А можеше. Имаше я тази възможност. В процеса на своята комуникация с властимащите той освен всичко друго е правил и ДОБРИ НЕЩА за пчеларите. Нямало е как - не е можел да прибере на 100% всички пари, и освен това някакъв процент от неговите лични интереси са се припокривали с интересите на всички пчелари. С малко повече медийни изяви и с малко повече популизъм той е имал шанса да създаде в очите на поне част от пчеларите един митичен образ на герой, който се бори за техните неправди, но разбираш ли врага е много силен, и постигнатото до момента е много малко. Това е стандартен номер (трик) на властимащите и както виждате, той работи и до ден днешен. Комунистите ни унижаваха и тъпкаха 50 години и както сами виждате, посредством популизъм, лъжи и измами, от време на време управляват и до ден днешен.

Та това е грешката на Ганчо - САМОЗАБРАВИ СЕ и си въобрази, че е несменяем и непоклатим. В 2007-а година се развиват събития, които довеждат до създаването на СБП с ръководител Мишо Михайлов. Опита е неуспешен. Защо - ще ви разкажа в следващия постинг. Ганчо Ганев вместо да му светне лампичката, че не може безкрайно дълго време да се ебава така с всички останали, решава че е извоювал поредната победа (което си е напълно вярно). И вместо да се поправи и да влезе поне малко от малко във верния път, той решава че е богоизбран, и че е недосегаем. И така до миналата година, когато се организира пчеларския протест, и когато на министъра най-после му светна лампичката, че нещо с този пчеларски сектор не е наред. Последвалите събития вече ги знаете - министъра отново повдигна въпроса за член 5 от закона, създаде се работна група, и отново в цялата пчеларска общност се възродиха надеждите, че НППО може би има шанс да бъде създадена. Да, ама не, но за това по-нататък........

Важното е да се знае от всички пчелари, че ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ Е ГАНЧО ГАНЕВ, а останалите вождове са само едни статисти на сцената. Пчеларите в България пък са просто един пейзаж, един фон на цялото действие. С него или без него - все тая - нищо нямаше да се промени.