4 ПАРТЕНОГЕНЕЗА

Партеногенезата е отличителен белег на насекомите от разред ципокрили – пчели, оси, мравки... Мъжките индивиди произхождат от неоплодени яйца и нямат баща (освен при определени ситуации). Този вид партеногенеза се нарича arrhenotoky. Понякога се случва от неоплодени яйца да се излюпят и женски индивиди ( пчели работнички и майки) – явление наречено thelytoky. Комбинация от процесите които водят до arrhenotoky и thelytoky понякога довеждат до необичайни генетични отклонения при работничките и търтеите в кошера (хермафродити).
През 1845г Йохан Цеерцон (Johann Dzierzon) публикува теория, според която мъжките пчели произхождат от неоплодени яйца. Той предполагал че търтея има майка , но не и баща (в следствие от това, че от италианските майки-дъщери от семейство което внесъл от Мира, Венеция, въпреки че давали метизирано потомство, търтеите винаги били неметизирани).
След като яйцето бъде снесено, то преминава през критичен период от време, когато е възприемчиво към сливането на своя пронуклеус с кое да е от няколкото навлезли спермазотоидни пронуклеуса. Ако не сесъстои сливане, пронуклеуса на яйцето ще започне деление и ще се основе клетъчно ядро само с един чифт хромозоми. Обособените тъкани на търтея , обаче , съдържат почти същото количество ДНК като това на диплоидните работнички и майки , вследствие на ендомитозата (репликацията на хромозомите вътре в клетките без клетъчно деление). Всъщност, повечето диференцирани клетки на търтеите, работничките и майките са ендополиплоидни т.е. съдържат повече от нормалния брой хромозоми, вследствие на ендомитоза.

Капската пчела (apis mellifera capensis) е широко известна със способността на работничките й да произвеждат партеногенезисно не само хаплоидни търтеи но и диплоидни пчели. През 1943 г. Макензен демонстрира, че този феномен не е се проявява само при Капската пчела. Около 23, 9 и 57% от девствените майки от неговите A. m. caucasica, A. m. ligustica и специално селектирана “златна “ линия съответно, са произвели извесно количество ( по-малко от 1%) работнички, след като са били накарани да снасят чрез третиране с CO2.
Д-р Кенет Такър определя че thelytoky се проявява най-често сред първото потомството на девствена майка. То може да се предизвика и чрез прекъсване на яйцеснасянето на майката за определен период като се затвори в клетка и след това се пусне да снася. Той излага хипотеза че това явление се получава при сливането на пронуклеуса със едно от полярните тела , формирайки диплоидно ядро.