Да ви кажа нещо и за работните групи - една истинска и добре работеща група не трябва да бъде повече от 5-6 човека. Максимум 7 или 8. Масата трябва да е малка и всички да са на една ръка разстояние от останалите. Всеки трябва да вижда всеки и обсъждането трябва да протече в стил "СБОБОДЕН РАЗГОВОР". Няма дълги изказвания, няма нужда от модериране кой ще вземе думата. Прекъсването на другия е разрешено. Въобще формира се нещо като МОЗЪЧЕН ЩУРМ при който всяка една казана дума от един човек веднага навява асоциации в главите на другите и те на секундата доразвиват и усъвършенствуват идеята. В такава група обсъжданията вървят на висока скорост. Всеки се обажда или изказва поне 100 или 1000 пъти. Така буквално в рамките на 2-3 часа може да се измисли цял един закон. На секундата става ясно кой какви тези поддържа. На секундата се извършва опровергаване на дадена теза или пък се правят опити да бъде убеден изказващия се с разумни доводи. ТОВА СА РАБОТЕЩИТЕ ГРУПИ !!! Участвал съм в стотици такива групи и лесно сме вземали решения за съдбините на стотици или хиляди служители или за милиони левове пари.

Другият тип групи, в които участвуват по много хора, работят на съвсем различен принцип. При тях трябва да има модератор (ръководител на изказванията), протоколчик и т.н и т.н. При този тип групи всеки иска да се изкаже, но понеже знае, че шанс за това ще има един единствен път, той предварително си е подготвил някаква реч. След това по време на изказванията НИКОЙ НИКОГО НЕ СЛУША, защото всеки си мисли за неговото си изказване и на бележника си допълва или развива различните негови аспекти. Като цяло след 2 или 3 часа ВСИЧКИ СА СЕ ИЗКАЗАЛИ, НО НИКОЙ НИКОГО НЕ Е ЧУЛ. Такава беше групата в Плевен, вероятно такава ще е и групата в Пловдив.

Такива групи НЕ МОГАТ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ !!! Това в общия случай са едни говорилни и загуби време за всички участници.

За да се вземат решения е необходимо първичното да бъде ПРОБЛЕМА, а не изказващия се човек. Трябва да се постави ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПРОБЛЕМ, и после в свободна форма всеки да си каже мнението с по две-три думи, и да се изкаже пак, и пак, и да има право на реплика, дуплика и т.н. Тоест трябва да има свободен разговор, а не последователни изказвания на 20 или 30 човека, които много казват, но нищо не се запомня. И когато проблема бъде разнищен от всички страни, лесно се взема решение с единодушие, защото в главите на всички все още стоят разумните доводи. Много рядко се налага истинско гласуване, и то става бързо и лесно. След това се преминава към следващия проблем и т.н. докато се изчерпят всички проблеми. Като цяло обстановката е неформална, но всеки е доволен, че неговото мнение и неговите доводи са чути и са взети под внимание.

Не знам как ще се справим с този проблем с многото хора в работната група от Плевен, която уж беше 15 човека, а сега в материалите, които получавам по мейла си, научавам че тя вече по неведоми за мене причини е набъбнала до 25 човека. Ако това не е правописна грешка, а е истина, оказва се че ние всъщност планираме серия от говорилни с нулев ефект по отношение на взетите решения. Ако групата беше само 15 човека, то тогава все още имахме шанс да направим МОЗЪЧЕН ЩУРМ, защото се предполага че част от тях ще са пасивни, и останалите 7-8 интензивно ще обсъждаме. Група от 25 човека обаче според мене предварително обрича цялото това занимания на пълен провал. Още на първата среща всички ще се обзверят, някои ще се нацупят, някои ще напуснат демонстративно и т.н. Като се върнат в местните си организации, ще разкажат на колегите си някаква измислена версия какво точно се е случило и защо няма никакъв шанс групата да прогресира. Следващия път няма да дойдат и няма да има кворум или пък ако има - ще стане същата говорилня. Та това са опасенията ми, и те май вече се сбъдват.