ВАРОАТОЗА

[Pavel_Bs]

За подхранването с адаптирано мляко есента изхождам чисто логически.Аз смятам че ако стимулирам пчелите да погълнат допълнителна порция белтъчини и витамини,ще увеличат в някаква степен мастното си тяло,както и ще засилят имунната си система.Според мен ефекта ще бъде в две направления - първо старите летящи пчели ще удължат живота си вследствие на белтъчната храна,с което ще се улесни презимуването(по-голям брой пчели ще изкарат по-дълго),кошерните(зимните) ще натрупат по-голямо мастно тяло,с което да успеят до добутат успешно до пролетното пило.Нали точно вароа по-бързо стопява това мастно тяло .Като допълнение ще посоча един мой кошер-ройче,което спусна далак в края на септември след поставяне на питка с адаптирано мляко.Градежа преди това беше спрял повече от месец.Нямам толкова опит за да кажа дали това се случва често,или е наистина инцидент провокиран от моята намеса.На мене ми се иска да е второто. За да бъда точен :"Насекомите (Insecta) са клас безгръбначни трипластни животни от тип членестоноги;Паякообразните (Arachnida) са клас безгръбначни трипластни животни от тип членестоноги.Не е заяждане по никакъв начин,просто колегата е прав.

[Pavel_Bs]

За ориентацията на пчелите се сещам за така наречените търтиеви сборища,които майката намира благодарение на магнитните линии.Поне така пише в книгите.

[scutellator]

Третирането през зимата с ОК е като след дъжд качулка - безсмислено.

Все пак аз мисля, че това снижава допълнително популацията на акара, като това разбира се не бива да бъде основното третиране. Ще се съгласиш ли с това?

Представи си че в един гъсто населен град е плъзнала епидемия и над половината от населението са болни от бяс. Болниците са препълнени и не могат да поемат всички болни, персонала недостига ( епидемията е засегнала и тях) , а лекарствата никой не знае колко още има.
В този момент кмета на града решава да изтреби всички кучета ( след като вече са изпохапали почти всичко живо наоколо). Кучетата са изтребени, но вече те не са необходими за да може вирусът да продължи да се разпространява - освен че се предава от човек на човек, него вече го има във въздуха, водата и храната.
Положението е утежнено още повече от факта че в болниците освен болните от бяс, има приток на хора болни и от чисто сезонни и конвенционални болести - грип, плевмония, счупен крак, алкохолно натравяне (ех, празници празници)... Ситуацията в която един човек се бори с няколко вируса и заболявания наведнъж е по-скоро практика отколкото изключение.

Дали епидемията ще бъде овладяна зависи изцяло доколко е останал наличен персонал, каква част от болните ще успеят да се възстановят ( всеки загинал пациент е допълнителен източник на зараза!) и докъде ще стигнат лекарствата ( дори и човек да се излекува клинично, той ще трябва да ги пие всеки ден до края на живота си!!!!)


Акарите не са проблем ( в първите години от инвазията са необходими няколко пъти по-голяма популация акари над тази на пчелите в семейството за да причини летален изход) и смъкването им посред зима не би променило много крайния изход за семейството (бил той благоприятен или фатален). Когато имаш цироза и алкохола ти е увредил мозъчните клетки, бъбреците и други важни органи, дали вече има значение дали ще се откажеш от пиенето или не?


Тази година третирах през януари, но не с ОК, а с Варостоп, един кошер, от който преди това, от края на декември, започнах всяка седмица да изривам по една - две шепи подмор. Подморът веднага спря ....


Какво те кара да мислиш че това е вследствие от понижаването на акарите, а не в резултат от въздействието на пиретроида върху нозема или някой друг от патогените?

[kuline]

Тези дни се видях с един познат пчелар, с който си купихме заедно оксалова киселина, за да третирами за първи път и аз и той. Понеже аз съм от неделните пчелари нямах време да правя контроли след третиранията. Той понеже е пенсионер и има достатъчно време сложил един картон на няколко семейства и два дена след третирането отчел 100 бр. акари на семейство. След още 3 дена 30 бр. През август, след свалянето на магазините е третирал с ленти варостоп или варотом не си спомням точно, по същия начин е третирал и пролетта.
Аз третирах през август 2 пъти през седмица с плаки фурмитом, като за второто третиране сам си напоих плаките с 60% мравчена киселина и съжалявам,че нямах време да извърша контрола за падналите акари,за да мога да направя съпоставка.
Апропо третирането с оксалова киселина чрез напръскване със захарен сироп го направихме в края на октомври.

[FVCVS CAESAR]

Какво те кара да мислиш че това е вследствие от понижаването на акарите, а не в резултат от въздействието на пиретроида върху нозема или някой друг от патогените?

Не съм забелязал в това семейство симптоми на нозема или на някакво друго заболяване, но пък падаха доста акари по дъното заедно с труповете на пчели... Освен това не знам дали с флувалинат би могла да се лекува нозематоза...
Колкото до беса, той се предава изключително чрез ухапване, така че изтребването на кучетата би спряло неговото разпространение, освен ако... заразените хора не започнат да хапят здравите...
Всеки акар си паразитира върху някоя пчела, докато я убие, после се качва върху друга. След като убие и нея, преминава на следващата... Ако акарите не предадат някой опасен вирус на пчелите, изтребването им би облекчило положението... според мен...

[scutellator]

... Освен това не знам дали с флувалинат би могла да се лекува нозематоза...

Когато вкарваш пестицид (независимо синтетичен или не) той неминуемо въздейства по един или друг начин и върху микрофлората в кошера. Явление известно като "странични ефекти". Фумагилина първоначално е бил антибиотик за хора ( и все още е! ), създаден за лечението на не знам коя си болест ( срещал съм я, но не ми е трябвало че да я помня. мога да разбера при нужда) и в последствие е открито че има "страничен ефект" върху нозема при пчелте. Мога да ти изброя много лекарства които към момента се използват "не според първоначалното им предназначение"

Ето това изследване още не е официално публикувано, но заповядай: (прикачвам и снимка за да не си мислиш че съм си го измислил)

Traver, B.E., N.G. Johnson, T.D. Anderson & R.D. Fell - EFFECTS OF PESTICIDE TREATMENTS ON PATHOGENS AND IMMUNITY IN HONEY BEE COLONIES. Proceedings of the American Bee Research Conference. ABJ 153 (3): 309

Honey bee colony losses are still occurring. While initially thought to be due to one factor, it is now probable that losses are influenced by multiple factors. The goal of this project is to examine the effects of pesticide treatments on pathogen levels and immunity of honey bees. Here we report the effect of 1) chlorothalonil, a commonly used fungicide, 2) fumagillin, the antibiotic used for Nosema control, and 3) tau-fluvalinate, an acaricide used for varroa mite control on Nosema ceranae and phenoloxidase levels. In the summer of 2012, colonies were established in apiaries that have not been treated with pesticides for five years. In the fall of 2012, colonies were either untreated (control) or treated with chlorothalonil (10 μg/L in sucrose solution), fumagillin (5 g/gallon in sucrose solution), or tau-fluvalinate (acaricide-impregnated strips; 10% w/w active ingredient). We collected samples of bees pre-treatment and 2 and 4 weeks post-treatment. For fall treatments, our results suggest that there was not a significant change in N. ceranae levels at any time point for the fumagillin-treated colonies compared to the untreated colonies. For chlorothalonil-treated colonies, there was a significant decrease in N. ceranae levels when comparing the pre-treatment and 4 weeks post-treatment (p = 0.03) time periods. Nosema ceranae levels also significantly decreased between the 2 and 4 weeks post-treatment (p < 0.01) time periods in these colonies. For tau-fluvalinate-treated colonies, there was a significant decrease in N. ceranae levels when comparing the pre-treatment and 4 weeks post-treatment (p < 0.01) time periods. Nosema ceranae levels also significantly decreased between the 2 and 4 weeks post-treatment (p < 0.01) time periods. Preliminary data for phenoloxidase activity suggest similar trends as N. ceranae levels for bees collected from the same pesticide-treated colonies.

Всеки акар си паразитира върху някоя пчела, докато я убие, после се качва върху друга. След като убие и нея, преминава на следващата... Ако акарите не предадат някой опасен вирус на пчелите, изтребването им би облекчило положението... според мен...

Проблема е точно там че го правят! В пчелното семейство постоянно има повече на брой вируси от колкото ти имаш пръсти по крайниците ( и това са само тези които са открити и кръстени). Много от вирусите (например няколко предизвикващи паралич и деформиращият крилата) са били известни много преди навлизането на вароа деструктор при европейските пчели, но не са нанасяли поражения ( или те поне не са имали икономическа значимост). В Австралия също са открити почти всички на брой вируси свързвани със "синдрома на разпадащите се пчелни семейства" както и нозема тип С, но при неналичие на вароа те са безобидни и там този синдром досега не е бил наблюдаван.
Пчелите никога не се възстановяват от пораженията които вароа нанася ( по време на ларвения стадий), нито пък раната ( обърнете внимание - в единствено число) причинена на възрасните пчели някога зараства. И където има открита рана - има и бактерийна инфекция ( а още не съм стигнал до вирусите). За да компенсира, пчелата трябва да поддържа метаболитно скъпи енергийни процеси като част от имунната й система до края на живота си!

Стигнахме и до вирусите. Проблемът с тях че че не са статични, а мутират/еволюират много бързо. Всеки вирус създава не до там съвършенни ( или е по правилно да кажа неточни) копия на самия себе си ( в една единствена клетка може да има хиляди различни разновидности от един и същ вирус). Вароатозата се намесва в начина (освен всичко останало което сега нямам намерение да коментирам) на разпространение на вирусите и дава предимство на по-вирулентните щамове от даден вирус, а по-безобидните биват измествани. Промяна в селекционния натиск! ОК. до тук с един вирус. Какво става когато в една клетка се срещнат два или повече различни вируса - хибриди. Най-много наблюдавани са кръстоските между DWV и VDV-1.

Забележи че дори не съм намесил влиянието на вирусите в репродукцията на бактериите и другите паразити (и по специално нозема тип С и Crithidia mellificae)

През зимата вирусите не се нуждаят от вароа за да се разпространяват от пчела на пчела. Убийството на останалите акари на практика не би променило нищо - щетите вече са нанесени.

[FVCVS CAESAR]

Ако следваме описаната логика за разпространението на виросите, би трябвало и в най-добре очистените от вароа семейства да си се разпространяват някакви вируси цяла зима, защото 100% очистване от акари на практика е трудно осъществимо.

Иначе новината е страхотна! Значи третираме за едно, пък лекуваме две!
Много любопитна информация! Изненадан съм, че със слаби изпарения на флувалинат може да се бори нозема церана, но щом го пише, вероятно е така. Сега можем да очакваме спиране от производство на препарата Нозестат, защото Варостоп вече ще лекува две болести. Но това си е проблем на Примавет.

Както и да е, вече споменах, че въпросното ми семейство, според мен, не страдаше от някаква форма на нозематоза, защото чревните дялове на труповете в подмора ми изглеждаха съвсем нормално – постоянно кормех трупове от подмора. До последно не бях сигурен какъв точно е проблемът, но когато започнах да вадя от дъното трупове на акари, вече имах някаква хипотеза. Имах избор – да не правя нищо или да се опитам да направя нещо, дори само с експериментална цел. В крайна сметка, след намесата ми, или пък въпреки нея, пчелите спряха да умират. Ако има някакво друго достатъчно логично обяснение на случилото се, ще ми е интересно да прочета за него.
Впрочем, аз писах през зимата за този случай, бях качил и снимки даже.
http://pchelari.com/forum/showthread...ll=1#post20970

[srg]

scutellator! Продължаваш да ме впечатляваш с твоята ерудиция.

Относно примера ти с бяса искам да внеса някои уточнението, че аз не говоря за толкова тежка ситуация.Знае се че независимо от броя и вида на третиранията някъкав процент от акарите оцеляват до късната есен и тъй като вече няма пило е удобно да се снижи допълнително този процент. Това дава лош старт за развитието им през следващата година.
Може би ти изцяло отричаш късното есенно третиране?

[vlado 9]

Може би ти изцяло отричаш късното есенно третиране?

По скоро зимното третиране,до колкото съм запознат най-добрия момент за третиране с ОК е когато се излюпи последното пило.

[scutellator]

Вирусите не са проблем ако няма вароатоза. Вароатозата също не е проблем ако нямаше вируси. А вируси винаги има, като повечето от тях са в латентен стадий ( не се разможават). Какъвто е случая с обикновенния херпес - всеки човек го има по наследство, но се проявява само при стрес. Известно е че около 12% от генома на човека е с вирологичен произход ( с други думи - вируси, и понеже те са вече част от генома - са вече безобидни. просто един от начините на сложните организми да се справят с тях).

Проблемът е че вароата освен че причинява инфекция, отслабване ( да го кажа направо - пробиване) на защитата на пчелата даващи старт на размножаването на вирусите, тя разпространява по-лошите от тях ( които нормално иначе биха загинали). "Нахапаните" от акари пчели обикновенно загиват от вирусна инфекция, независимо дали в последствие акарите ще бъдат премахнати или не през зимата. Точка. Веднъж започнала вирусната инфекция, през зимния период тя вече не се нуждае от вароа за да се разпространява. През зимата пчелите постепенно стават все по болни, като пикът е рано напролет. Крайния изход зависи изцяло от това какъв старт са имали. Вароата по това време почти не играе никаква роля. Избиването им след като се е излюпило последното пило е нищо повече от суеверен ритуал за успокуение на пчеларя. Като да върнеш някаква вещ на мъртвец, която си взел от него приживе, просто за да ти е чиста съвестта.

При първоначалния вирусен коктел в първите години от инвазията са нужни до 300% опаразитеност за да причинят смърт. Към момента учените твърдят че и 1% вече е достатъчен. Сами преценете кой е истинския враг.