Всички знаем, че всяко нещо в природата има някакъв смисъл от съществуването си. Какъв е приноса на "вароа якобс" във веригата?

Някоибиха казали че смисъла на вароа деструктор за пчелите се отнася както чумата за хората. Според мен както както са хиените за антилопите, е по-нагледен пример. При вароа якобсони дори не са и хиени, а нещо по-безобидно. Молецът и малкия кошерен бръмбър пък могат да се оприличат на лешояди.
В природата всяко нещо си има естествен враг, просто е въпрос на време да открием какво би могло да изиграе ролята на такъв в случая с вароатозата.

От 100 търтиеви ларви се преброяват акарите и ако са 7%;8%, то положението с опаразитеността е много зле - има вероятност пчелите да загинат.


Не бих казал че търтеевото пило е качествен показател за изчисляване на общото ниво на опаразитеност на кошера, тъй като акрите са неравномерно разпределени в ущърб на търтеевото пило.
По- правилно е да се вземе проба от 300 пчели и с пудра захар ( теста на Марла Спивак). Ако се окаже че опаразитеността върху пчелите е средно 2% ( 6 намерени акара), то за да се изчисли общата популация на акарите спрямо пчелите, тези 2% се умножават по 3 , което прави 6%.

Когато започне да намалява пилото наесен, дори и популацията на вароа да се запази същата, опаразитеността скача драстично.


Устойчивите на вароа пчели (или тези чийто собственици вече не третират) поддържат опаразитеност от порядъка на 2%-6-7%.

При третираните кошери, към днешна дата вече на много места по света опаразитеност над 1% е рецепта за катастрофа. Самия акар никога не е бил проблем сам по себе си, а вирусите които го ползват като лесен транспорт. ( някои от вас може и да са забелязали че при "симптоми силно на опаразитяване" ( деформирани крила) след третиране не винаги симптомите изчезват, както е било в миналото).

Третирането през зимата с ОК е като след дъжд качулка - безсмислено.