ВНИМАНИЕ ! ИЗМАМА

[Ангел Йосифов]

Да бе да. По ще ти е лесно да разбереш рецептата на Кока кола...

Същата като на Спартак,но има една съществена разлика и тя е в количеството-има и за после.

[ogan]

ogan, сигурен ли си, че ги режеш правилно? Знаеш, сортовете ябълки си имат особености и изисквания съответно. Алтернативността при Мелроуза е една от особеностите. Ако трябва консултирай с някой разбирач.

Спартак, ако си свършил рапицата, свиркай да питам апапите на село, може да им е артисал някой буркан

Борбата с алтернативността , мисля, се води по два начина - прореждане на завръза след юни, когато дървото само се поочиства, и чрез резидбата. Първият начин е приложим при единични дървета, затова прилагам втория - срещу празна година по-слаба резидба, срещу пълна - по-силна.

[Mateev]

Колега Матеев, ще се възползвам от готовността ти да споделиш технологията за приготвяне на ябълково вино. Имам 20 ябълки в двора и дават много добър добив (за съжаление през година, защото се претоварват), но тази година им е пълна и имам над тон хубав плод - мелроуз, та има и за хапване, ще има и за вино. Благодаря предварително!

Ябълковото вино се прави така, както и гроздовото, но има една малка тънкост - сока от ябълките се изстисква много трудно. Дори си е направо невъзможно, колкото и мощна преса да имате. За да се разреши този проблем, ферментацията протича на два етапа, като на първия етап се слагат ензими, които разграждат пектиновите вериги. Не че ги разбирам тези сложни думички, но така го пише в инструкцията на ензимите. Ефекта след тяхното използване е поразяващ - само за ден или два над 50% от гъстата каша от смлени ябълки се превръща в сок.
И така.....
1. Ябълките се режат, почистват се от семките и след това се смилат на каша. Аз го правя с електрическа месомелачка. Може да се надробят и с кухненски робот. При всички случаи това си е много работа (80% от целия труд по направата на виното), но няма как - това е пътя. Пробвах да ги режа на ситно и пак да ги разграждам с ензими - става много бавно и отнема повече от седмица, а това е опасно за истинската ферментация.
2. С рефрактометър се проверява захарността на малкото получен сироп на дъното на сухата каша от смлени ябълки. Ако захарността е малко, добавя се вода с разтворена в нея захар. Истинското количество начална захарност се определя съобразно вида на използваните дрожди, като различните видове имат различни изисквания.
3. Слагат се ензими за бели вина или за розе. Няма да обяснявам как и колко - четете инструкцията.
4. Бидона (качето) трябва да е пълно почти догоре, но да има оставени 8-10 сантиметра, защото кашата кипва буквално в следващите часове.
5. На всеки няколко часа се разбърква, защото сухото вещество изплува отгоре, а на дъното остава ябълковия сок. Да, ама ензимите живеят в сока, а не в сухото вещество, и за да може то да се разгражда колкото се може по-бързо, трябва непрекъснато да е омокрено. С бъркалка е трудна работа, затова аз го бъркам директно с ръка, която я пъхам в кашата чак до рамото и интензивно разбърквам и размествам пластовете.
6. След два, максимум три дена кашата се е превърнала в сок и отгоре плува сухото вещество. Не си спомням точно - може би в съотношение 50 на 50 или 60 на 40 в полза на сока. Сега е времето сока да се отнеме, а сухото вещество да се изцеди. Може с преса, с цедка, с марля и изстискване - въобще търсете начин да изцедите колкото се може повече сок от сухото вещество.
7. Ако в началото не сте сложили захар, сега е момента да я сложите (контролирайте с рефрактометър), и веднага след това се слагат и желаните от вас дрожди. Има различни видове дрожди които дават различен вкус на виното. Аз лично пробвах 3 вида, и от трите се получи много хубаво вино. Не оставяйте виното само да ферментира с дивите дрожди, които ги има по корите на ябълките и във въздуха навсякъде около нас. Не че няма да стане вино - пак ще стане, но вкуса му ще зависи от това кой вид дрожди ще надделее и ще се развие. Има стотици видове дрожди и някои от тях създават неприятни и некачествени вина. Ако искате виното наистина да е хубаво, ползвайте купешки дрожди с предварително известен състав и свойства. Цените са смешни - по лева-два.
8. Следващия етап е ферментацията - при нея има само две правила - ХЛАДНО и БЕЗ КИСЛОРОД. Ако искате оцет, правилата са точно на обратно - ТОПЛО и МНОГО КИСЛОРОД.
9. За да няма достъп на кислород до виното, съда със сока трябва да е напълнен почти до горния ръб и капака в никакъв случай не трябва да се отваря. В центъра на капака се слага едно пластмасово сифонче, което позволява на газовете да излизат от бидона, но в същото време пречи на въздуха да влиза обратно.
10. Аз правя виното в пластмасови бидони, в долния край на които има пластмасово кранче (канелка), от която почти всеки ден източвам по 10-20 грама, за да проверя как тече ферментацията. Проверката става пак с рефрактометър. Може и със стъклен захаромер, но е по-неточен. С напредването на ферментацията захарността във виното намалява и най-накрая остава някаква остатъчна захарност (2-3%), която също зависи от вида на дрождите. Тази остатъчна захарност я има защото самите дрожди измират при ниска концентрация на захар. Но това е добре за вкуса на виното. Критерий за край на ферментацията е когато в няколко последователни дни захарността престане да намалява.
11. В следващите дни виното започва да се избистря. За да стане хубаво бистро вино, трябва поне 2 пъти да се преточи в период през няколко дена. При претакането се внимава бидона да не се разклати, защото мътилката много лесно се издига нагоре. Аз източвам през кранчето и прехвърлям виното в нови чисти бидони. Имам си цяла серия с различна вместимост. При новите бидони пак важи правилото - НИКАКЪВ КИСЛОРОД. Тоест независимо какъв е съда, той се пълни почти до дупка. Това правило важи и през целия период на съхранение и пиене на виното. Тоест готовото вино не се пие направо от бидона, защото той постепенно се напълва с кислород, а се прехвърля в съдове с по-малка вместимост, които след отварянето си могат да бъдат изпити за няколко дена. Аз ползвам малки 5-литрови бидончета пак с кранче най-отдолу.

[Mateev]

Ензимите и дрождите си ги купувам от тука: http://vinarko.com/magazin

Допълнително си купувам и ативатори за дрождите. От тука съм си купувал и цялото винарско оборудване. Въобще този електронен магазин е много ценен. Когато си избирате вида на ензимите, дрождите и активаторите, предварително прочетете инструкциите. Има си различни видове ензими и дрожди за различните видове вина. Гледайте да не ги объркате. За ябълково вино се купува следното:

1. Ензим: http://vinarko.com/magazin/ензими-за...afazym-extract

2 Дрожди един от следните видове:
http://vinarko.com/magazin/дрожди-за...-actiflore-f33
http://vinarko.com/magazin/дрожди-за...-zymaflore-x16
http://vinarko.com/magazin/дрожди-за...�-zymaflore-x5

3. Активатор на ферментацията - един или повече от следните видове:
http://vinarko.com/magazin/активатори-на-ферментация

Ще ви трябва и един мерителен цилиндър
http://vinarko.com/magazin/мерителни-цилиндри

както и няколко от тези сифончета (по едно на бидон)
http://vinarko.com/magazin/приспособ...ентация

Също така от тука трябва да се сдобиете със стъклен захаромер или най-добре с рефрактометър:
http://vinarko.com/magazin/измервателни-прибори

[Mateev]

И няколко думи за ябълковия оцет, който е по-ценен и по-полезен дори и от ябълковото вино:

За да си направите ябълков оцет, първо трябва да направите ябълково вино. Оцетната бактерия е една единствена (за разлика от многото видове дрожди) и тя може да прави оцет само от вино и от нищо друго. За наше щастие бактерията също я има във въздуха навсякъде около нас, така че технологията на направа на оцет е още по-проста от тази на виното - просто махнете капака на съда с вино и го стоплете. Оцетната бактерия обича топло, както и много много кислород. За да и доставите тези две неща виното се прелива в съд с широк отвор и се изнася на слънце или зимно време стои близо до радиатора (парното). Покрийте съда с марля заради мушиците, но в никакъв случай не затруднявайте свободния достъп на кислород до колкото се може по-голяма площ от виното. Бъдете търпеливи - процеса на направа на оцет отнема 5-6 месеца, а може и повече. Ако искате да го ускорите, трябва да си намерите оцетна гъба от някой друг колега, който има оцет. Ако не - тази гъба пак ще се появи, но ще отнеме доста време.

Не я махайте гъбата от повърхността. Колкото по-дълго време стои, толкова по-добър оцет се получава. Бактерията непрекъснато яде виното и гъбата надебелява, но с това оцета става все по-добър и по-добър.

Ами това е. Хубаво е когато си правите ябълково вино, част от него да го направите и на ябълков оцет. Много е полезен.

[Ruslan]

Много полезна информация!Благодарности на Матеев.