Така. Чудя се от къде да започна. Всеки път се заканвам, да не работя с малоумници и всеки път съжалявам, че съм хвърлил толкова труд на вятъра. Доста се постарах да изчета няколко пъти закона, да намеря местата, където евентуално може да се добават някои текстове, които да обърнат внимание, че не може да се пръска най-безотговорно. Накрая се събрахме една група пчелари и обсъдихме нещата включително и предложението за регистър. Там стана ясно, че дори и да се въведе такъв регистър, то уведомяването с SMS или e-mail НЯМА НИКАКВА ЮРИДИЧЕСКА СТОЙНОСТ. Искане от операторите за предоставяне на такива данни може да става само с решение на съда и то за углавни престъпления, при които се предвижда лишаване от свобода над 5 години. излиза, че при това положение нито ЗП може да докаже, че те е уведомил, нито ти че не е. Освен това дядовците SMS - не четат. Повечето не знаят даже какво е това. Ама аз мисля, че ако се прецизират нещата, би могло да стане.
Договорихме се, че или аз или д-р Христов ще направим изложението, но както казах пчеларството е пълно с тъпоумници, дето хем са тъпи като галоши хем се мислят за голяма работа.
Започвам от дебатите на тази среща. Първите които скочиха срещу новия закон, очаквано бяха авиаторите. В тяхна защита се включи и организацията, която отговаря за лицензирането и контрола в авиационния сектор(ГВА-Гражданска въздухоплавателна администрация). Имаше половин час лекция, колко важно било тази тестрикция да отпадне. После слушахме още толкова от председателя на авиаторския бранш. Хубавото в случая бе, че някой от депутатите се обади, че това не е наша прищявка а е изискване по регламент, ама имало много вратички.
После стана Янко и 15 минути се опитваше да каже нещо, ама единственото, което се разбра е че искме всички пръскания да са с разрешителен режим и да се въведе регистър на пръсканията, и понеже говореше доста несвързано председателката го помоли всичко това да го представи в писмен вид. Така силията гоито положихме бяха хвърлен на вятъра.
После се намеси и Ганчо. Тоя или вече е тотално изперкал или чака някой да му плати за да удави тотално сектора. Все едно че слушах някой от арендаторите, та даже и те бяха по- умерени в изказванията си. Не можело да се забрани пръскането по време на цъфтеж, Много били дните за уведомяване трябвало за 3 дни всички да си свършат работата. Ама хубава била идеята за разрешителния режим ама това нямало да стане. Нямало смисъл от цялата тази работа. После стана един от арендаторите и каза хубаво дайте да уведомяваме хората директно по телефона. Най- лесно е и не се губи време. това с обикалянето по институции е голяма бюрокрация. Ама после явно юрист му пошепна нещо и той отвърна "а така ли. Завъртя недоволно гава и седна. После скочига аптекарите и техния представител направо тръгна с рогата като каза, че целия тзи закон е пълна идиотщина и че единственото което е приложимо от него е събирането на такси, които са 100 пъти по-високи от най-високите в Европа. Той настояваше да се седне и закона да се пренапише из цяло, като се вземат в предвид някои от законите в страните от ЕС. Много интересно бе, че се осмели да спомене, че този закон е направен да обслужва основно интересите на големите и чуждестранните монополи, но не и интересите на българските дребни и средни производители, като и фирмите произвеждащи средства за растителна защита.
Полевъдите добиха смелост и поискаха намаляване на сроковете за уведомяване и се противопоставиха на разрешителния режим както и за наземно така и за въздушно пръскане, даже един искаше при определени условия въобще да не се извършва уведомяване а направо да се пръска, щото така им било най удобно.