ЦЕНА НА МЕДА

[Mateev]

Искам да кажа и за още една самозаблуда, която масово се шири сред нашите среди. Това е самозаблудата, че някъде там НЯКОЙ ДРУГ Е ДЛЪЖЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА НАС. Държавата, евросъюза, пчеларските организации, разните му еврокомисари, изкупвачи, фирми-износителки и т.н. - защо си мислите, че те са ни длъжни със нещо? Защо въобще търсите вината за собственото си положение в някой друг? Не можахте ли да осъзнаете, че в този живот ако вие лично не направите нещо за себе си, никой друг няма да го направи. На вълка му е дебел врата, защото сам си гони плячката. Ако се беше оставил на държавата или еврокомисарите или на когото и да било друг, щеше да е кожа и кости.

Това също е от нещата, които не бива да ги казвам публично, защото ще си навлека врагове, но в този живот нещата са така устроени, че ако човек САМ НЕ НАПРАВИ НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ, никой друг няма да го направи. Именно поради тази причина аз още от самото начало започнах да търся методи за намаляване на себестойността на произведения мед, защото това е единственото нещо, което АЗ САМ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ. Всички останали - прекупвачи, износители, държава, евросъюза и т.н. - всички останали защитават своите си интереси, а не моите. Няма никакъв шанс ако се появят някакви излишни пари, да ги дадат точно на мене. Да не би кукувица да им е изпила акъла. Просто съм реалист и това ми помага в живота да вземам малко по-правилни решения от идеалистите, които вечно чакат някой друг да направи нещо за тях или вместо тях. Може би в някой друг по-добър живот ще победи идеализма, но в този живот човек трябва да е реалист, твърдо стъпил на земята, и запретнал ръкави САМ ДА СИ РЕШАВА ПРОБЛЕМИТЕ, без да чака помощ от никого.

[Светозар Каменов]

Не виждам логиката защо ако има субсидии цената ще се срине. Нали говорим за световен пазар. Няма как едни субсидии в малка България да доведат до промени в него. Може дребните тарикати прекупвачите да се пробват да я намалят изкуствено, но това според мен ще е временно и може да се коригира от нас. Сега заради безпаричие си принуден да продаваш, но ако си получил субсидията няма да е така и можеш да си задържиш меда. Не съм забелязал цените на зърното примерно да са се повлияли от дадените субсидии. Определят се от световния пазар.
А това коопериране, за което говори Борислав е може би най-добрия начин да си вземем по-добра цена за труда. Избягвайки цялата верига купуване и препродаване цената ще се вдигне. Най-малкото дори и да не се продава на вън може да се избегнат прекупвачите и да се продава директно на износителите.
А относно намаляването на разходите и себестойността в пчеларството не е много възможно да се направи. Това не е примерно да произведеш пластмасова чаша. В този процес се влияеш от едни сравнително постоянни фактори и ти евентуално да си оптимизираш производството. В пчеларството зависиш от природата, а там няма как да повлияеш. Виждате какви разлики има в добивите от миналата година и сега. Разликата е в пъти. А дали ще произведеш 2 тона или 800 кг ти си вложил едно и също, а при самото вадене труда е пак един и същ. Да, следващата година може и да са двойно повече, но това няма как да се контролира или поне не в големи граници.

[Ruslan]

Добре, така както го описваш Матеев, изглежда логично и вероятно е почти така.Обаче казвам почти, защото все пак има нещо, което трябва да се изясни.
А това са разликите в изкупните цени в Румъния и Унгария, цитирани от Борислав и същите в България.Нали за трите страни важат едни и същи пазарни условия!?Ако цената за крайния клиент е една и съща, а изкупната е различна, излиза, че по веригата има някакво преразпределение.Излиза, че някой от веригата на изкупуване, хомогенизиране, износ, продажба на краен клиент, реализира по голяма печалба, от същата верига тръгваща от Румъния или Унгария!
Според мен, това ще е интересно да се разнищи !

[Mateev]

Понякога слуховете, подкрепени от голямото желание те да са истина, карат човека да се самозаблуждава и да ги приема като чиста монета. Не казвам че сега случая е такъв, просто казвам, че цитираните от Борислав числа ги възприемам скептично. Ако наистина в съседни държави е възможна такава голяма разлика, то тогава това автоматично щеше да доведе до преразпределение на цената. Тоест Български пчелари и прекупвачи щяха да продават меда на унгарските и на румънските фирми-износителки. Самите унгарски и румънски фирми-износителки щяха да организират изкупуването на Български мед, защото е по-евтин. Това за тях е детска играчка - считайте че ще щракнат с пръсти и ще го направят. Ако такъв един процес се задействува, то тогава в България ще настъпи дефицит на мед и цената видимо ще започне да пълзи нагоре.

Тъй като обаче всички знаем, че цената на меда НЕ ПЪЛЗИ НАГОРЕ, то по пътя на обратната логика мога да предположа, че или цените в Румъния и Унгария не са такива, каквото си ги мечтаем, или има някакъв друг фактор, който не го знаем. При всички случаи пазарната икономика няма да остави един такъв дисбаланс да стои дълго време непокрит и некомпенсиран. През живота си аз съм имал шанса да печеля от такива дисбаланси, но винаги това е било за много кратко време - месец, два и дотам.

[Mateev]

Не виждам логиката защо ако има субсидии цената ще се срине. ........

Логиката е следната:
1. Както прекупвачите, така и фирмите-износителки ЩЕ ЗНАЯТ, че пчеларите имат субсидии.
2. Следователно както едните, така и другите ще се опитат да натисната изкупната цена надолу.
3. Пчеларите ще се нацупят и ще спрат да продават мед, но някои от тях, например които имат кредит, ще клекнат и ще продадат на по-ниска цена, защото са прекарани.

А след като има реални продажби, то това означава, че самата цена вече е станала пазарна. Тоест цената ще падне надолу, защото някои пчелари имайки субсидии, ще се съгласят да продават по-ниско. За останалите пчелари пак ще възникне дилемата - или се съгласявам с по-ниската цена, или меда ми ще си стои непродаден в мазето.

Самите западняци, знаейки за субсидиите, самите те ще се опитат да натиснат цената надолу. И ако се получи, лошо ни се пише. А то ще се получи, защото винаги ще се намерят закъсали пчелари, готови заради субсидиите да продават по-евтино.

В момента не се получава с натискането на цената надолу, защото всички по веригата вече са МАКСИМАЛНО ИЗЦЕДЕНИ. Просто вече няма накъде. Ако западняка се опита да натисне още малко, ще остане без мед. Тоест той вече е убеден, че повече не може, и затова се е отказал да натиска. Ако обаче се появят субсидиите, натиска ще се появи отново.

Не забравяйте, че НИЕ СМЕ В ПОДЧИНЕНА ПОЗИЦИЯ. Нямаме избор. Цените диктува този, които има ДОМИНИРАЩА ПОЗИЦИЯ, но това не сме ние. Това не са и българските прекупвачи или фирми-износителки.

[Mateev]

Като цяло пазарната икономика не търпи дисбаланси. Тя така организира нещата, щото всички фирми по веригата на даден бранш ДА СА МАКСИМАЛНО ИЗЦЕДЕНИ. Това е нормалната страна на нещата, а не обратното - някъде някой да печели на гърба на другите.

Самите пчелари КАТО ПРОДАВАЧИ им се иска да мечтаят, че е възможно да има по-големи печалби, и те са скрити някъде там нагоре по веригата. Само да се протегнем - и готово, взели сме ги.

Нека обаче да не забравяме, че пчеларите са и КУПУВАЧИ НА ОБОРУДВАНЕ, и като такива изцеждат цените на кошери, прелки, храни и каквото там друго купуват. Следователно те много добре се ориентират в пазарната икономика и предприемат много логични действия по отношение например на производителите на кошери. Ха, ха - представете си един форум на производителите на кошери, в който те си мечтаят за продажна цена от 200 лева на кошер. И почти си вярват сами, че това е възможно, защото някой от тях чул недочул, че в Габрово някой си Матеев си купувал кошерите по 250 лева от чужбина. И автоматично решават, че техния труд е недооценен, че са силно изцедени с тази глупава цена от по 80 лева на кошер, че пазара не ги оценява, веригата след тях не ги оценява и ги изнудва и т.н и т.н И започват да мечтаят за субсидии от по 40 лева на кошер, мислейки си че тези пари ще останат в тях. Вие пчеларите обаче ако разберете, че един производител на кошери е получил 40 лева от държавата, моментално ще се опитате цената от 80 лева да я натиснете надолу и е почти сигурно че ще успеете, защото все някой производител на кошери ще клекне, за да има пари да дава заплати на работниците си.

Та това е - ние като пчелари не сме доволни от това, което се дава за нашия труд, но същото могат да го кажат и всички звена както под нас, така и над нас в цялата тази производствено-търговска верига. Всички сме силно изцедени и това е нормална пазарна ситуация. Успяват не тези, които опитват с големи надценки, защото системата обикновенно ги изхвърля от бизнеса, успяват тези, които успеят да намалят себестойността си под тази на техните конкуренти. Успяват и тези, които успеят да си заработят ЛИДИРАЩА РОЛЯ в някой бранш и така да диктуват цените, но това е много трудно, а по отношение на меда е почти невъзможно.

Така че всеки път, когато се размечтаете за цена на меда над 4.20, си припомнете, че купувате кошери по 80 лева, и че не сте готови да давате 100 лева за кошер дори и да видите, че даден производител на кошери фалира. Това е нормално - вие сте си в правото да изцеждате производителите на кошери докрай, но тогава защо се сърдите, че някой по веригата след вас прави същото?

Ето, аз предлагам качествени рамки на цена 3.50 лв. Наистина са качествени. Ще купувате ли от мене? Ясно е че няма да купувате. Да ви се сърдя ли? Ами ясно е, че не мога да ви се сърдя. Да мечтая ли за субсидии, защото моя труд и моите разходи са недооценени? Ясно е че не мога да мечтая. В кого е причината, че са ми скъпи рамките? Ами повече от ясно е, че причината е в мене. Как някой може да прави евтини рамки, а аз да не мога. Причината е само в мене, в моята организация или в грешните инвестиции или в грешното управление - може да е навсякъде, но си е В МЕНЕ. Държавата тука няма нищо общо, нито депутатите или евросъюза. Мога да се сърдя само на мене си и на никой друг. Мога да запретна ръкави и да се опитам да стегна нещата с разходите. Най-лошото обаче ще е ако не направя нищо и започна да се жалвам по всички форуми колко ни е лоша държавата, как не ми помага, как загивам, как моите изкупвачи (пчеларите) печелят луди пари на мой гръб и не ми дават по-висока изкупна цена на рамките и т.н.

[Светозар Каменов]

Така е, някои ще продадат на ниска цена. Ама забравяш, че на износителя му трябва определени тонове с определени показатели както ти написа. Е, като не може да ги събере няма да има избор освен да си коригира цената. Същото е и с купувачите на вън. На него му трябва този мед и не може да си играе с номера.

[Ruslan]

Румънските прекупвачи не идват да изкупуват нашия мед, защото разликата в цените(цитирани от Борислав за Румъния и нашите) не е чак толкова голяма.
Като нови на пазара, те ще трябва да предложат няколко стотинки повече, за да си набавят необходимите количества по бързо.Ще предложат нещо отгоре, за да клъвнем и да си предложим меда на тях.Така разликата намалява още и вероятно не оправдава допълнителните разходи, които ще им се наложи да направят.
Още повече, вероятно прекупвачите от България, Румъния и т.н., работят за едни и същи големи фирми в Европа.
Просто на нас, са ни намерили цаката по някакъв начин. Кой ще е този луд да даде по половин евро повече, щом може да купува на по-ниска цена!
Разбира се ние сме дребен производител и с нас или без нас, за тях е все едно!

[scutellator]

Първо- китайсия и аржентинския мед (този за който става въпрос) се внася на цена от около 0,50 евро (1 лев) заедно с транспортните разходи и митата. Информацията е към дата от преди няколко години, тъй че оттогава може и да е трупнал някой и друг цент отгоре.
ВЪПРЕКИ ЧЕ, аржентинският мед е един от НАЙ-СКЪПИТЕ на местния пазар в световен мащаб (в аржентина) на едро и на дребно и ПРИ ИЗНОС СЕ ПЛАЩА МИТО ( не знам точния термин), отделно има и мито при внос в съответната държава. Цяла загадка е как медът успява да пристигне на цена по-ниска от митата , които се плащат. ( вероятно аржентинските пчелари плащат по 15-16 долара за всеки изкупен им кг мед)

Още продъжавам да се чудя как една година по борсите в бг продаваха дини внос от гърция на 0,12 лв/кг, докато в същото време в гърция същата цена беше 0,30 евро. Загадка!

Дали е възможно българския пчелар да намери по-добра цена? ДА. Познавам пчелари които продават (лично произведения- в общия случай до 10 тона) мед кой в гърция, кой във франция, германия .... при това без да притежават цех, оборудване или нещо подобно - на тененекета. Просто хората са пробивни, нищо повече.


От мед до мед има разлика, затова и в цената разликата може да бъде огромна. Едно нещо не винаги струва колкото сбора на частите от които е направен, а много повече. Матеев казва че предлага КАЧЕСТВЕНИ пчеларски рамки по 3,50лв и за тази цена никой не би си купил от тях, но ако започне да ги предлага като произведение на изкуството, парчето може да го продава и за няколко хиляди.
Ако вземем да правим сравнение между картините на Пикасо и някоя детска рисунка, ще установим че въпреки че и най-ненадареното дете рисува по-добре, мацаниците на Пикасо се продават за милиони. От къде идва тази разлика в цената?

[borislav aleksandrov]

Аз не го играя опозиция. Напротив за огромна част от написаното съм съгласен.

Международната пазарна икономика и конкуренция много често нямат нищо общо с българските фирми. Но аз не съм специалист в тази област.

Действителна ситуация – през януари-февруари 2011 година аржентинските производители отчетоха че „реколтата“ от мед ще е по-слаба в сравнение с 2010 година. В резултат аржентинските кооперативи и организации на пчелари стопираха 50 хил. тона мед и ги оставиха в складовете си в искане на по-висока цена. По принцип Китай и Мексико винаги са „готови“ за запушат дупката, но техните продажби не скочиха. А някой от по-големите играчи на пазара от САЩ и Канада вместо това се пренасочиха към европейския пазар в търсене на мед. В края на февруари европейските купуващи офиси предлагаха сделки с доставка август-септември-октомври при цени с около 20 цента по-високи от нормалната, и с занижено изискване относно количеството от нормални доставки от 20 – 40 тона паднаха до 10 тона. Аз не съм икономист но при повишаване на международната цена и задържането и в рамките на около 1 година без кой знае какви колибания, би следвало цената да мръдне малко нагоре но тя не мръдна дори и с 1 стотинка напротив имаше твърде много пчелари които се оплакваха че „прекупвачите“ им предлагали цени от 3,60 – 3,80 лв. до 4 лв.

Също така по-принцип големите износители обикновено са на „светло“ - в България не е съвсем така. Укриването на данъци и печалби е национален спорт. А конкуренция – просто няма такава. Конкуренцията в повечето случай е коя фирма ще докопа меда първа когато е на „зор“ и на каква цена. Понеже големите разфасовчици в Германия работят с всички фирми и спускат една и съща поръчка на всички и печели тази която предложи най-добрата цена и най-краткия срок. Вярно правени са опити за договорка и не са успявали. Но е вярно и че пречат на всеки решил да се намеси в този бизнес. Поради търговската тайна и че голяма част от бизнеса е на тъмно е много трудно да се каже колко точно печелят. Онова което е на светло реално е около 10 %. А онази част която е на тъмно – там никой не знае.

Действителен случай – партида от 20 тона мед - обикновено производителя звъни на всички търговци за цена и условия като тенекии, документи, плащания. Разбира се иска някоя стотинка в повече. Заинтересованите взимат проби ако всичко е наред – идват, товарят, плащат. Две големи фирми износителки в рамките на 1 час си организираха своеобразен търг, чрез телефонно наддаване а техните закупчици единствено съобщаваха новата цена. Без предупреждение и някаква договорка едната и другата изпращат камион да товарят меда и се засичат с разлика от 2 минути. Максималната цена тогава беше 3,20 лв. всеки твърдеше че повече от това не може и няма как. След час цената беше 4.00 лв. на колкото и се продаде. Инцидентен случай но показателен. А мнозина ме заклеймиха като лъжец понеже не вярваха че е възможно...

Нашите пчеларски кооперативи са пълна пародия и към настоящия момент всички до един сигурно са фалирали. Те и бяха създадени и със съвсем друга презумция. Другият им проблем е че когато стане дума за пари (внасяне на парични вноски), управление, разпределение на дялове нещата придобиват – груб селски характер.

Любим пример – Румънски кооператив – начало 12 души – в момента 100 членове - 6 000 кошера – минимална бройка за членство 20 кошера – вноска 40 лв. на кошер еднократно и 2 лв. на кошер на месец – реализирани проекти по програмите 45 за модернизация на пчелините, 15 проекта за БИО – април тази година отвориха фабрика за преработка и разфасоване на своята си продукция - проект по мерките с 50% собствено участие. Пазари – вътрешен чрез една верига от магазини и дребни търговци – външен Италия и Полша. В момента работят по защитаването на собствена марка мед и „изнасянето“ й на ЕС пазара.

Това което ми е интересно как те успяват да прескочат всички посредници и получават наистина по-добра цена за своя си мед, а тук това се оказва невъзможно и противоричащо на пазарната икономика и конкуренция. Далеко съм от илюзията че ще се обединим в кооператив и ще цъфнем и вържем, а и за една нощ ще станем милионери… това е просто абсурдно. Иска се много работа и средства но все пак е постижимо. Едни от големите аржентински износители са именно пчеларски кооперативи и обединения.

Цената е реална – 15 лей/ кг акация – 15 лей са 6,60 лв. на едро и около 30 лей – 13,20 лв. на дребно в бурканче купено от пчеларя или местният пазар. Но те си отстояват някакви позиции дори имат и държавна политика, а ние – ние си събуваме гащите и се надупваме на всеки – като в повечето случай когато стане дума за изисквания сме и по-големи католици и от папата…

Scutellator в прав при изходните и вносните мита които имат някой медове направо си е загадка...