Ако още не съм вкаран в категорията "специалисти пчелари" които чули, недочули, де разбрали, къде не...
С много от нещата съм съгласен, с някой не.

Освен това всички тези постове ми прозвучаха по скоро като защита на фирмите изкупуващи мед. Поне за момента би трябвало повече да клониш към нашата страна на производители които имат интерес от по-добри изкупни цени. Ако бъркам се извинявам.

Това чувство идва от това че е разгледано само от страната на "прекупвача". И излиза че ние сме “тарикатите” и им струваме хиляди левове, а те са напълно честни във взаимоотношенията си с нас.

Това че има мнозина които осират пейзажа от лакомия се знае. Дори има и по фрапиращи случай от антибиотиците – тенекията наполовина пълна спръст отгоре найлон и допълнено с мед, камъни, тухли, стоманени плоскости на дъното на тенекията...

Интересно ми е какво ще каже източникът ти за това как фирмите на свой ред прецакват пчеларите. И това прецакване приравнено към дребния пчелар – за него също е „хиляди“ левове, и въпрос на оцеляване. Мога да напиша някой от основните „хватки“ но твърде много ще се отклоним. Нека да кажем че на една партида от 5 тона мед „търговеца“ може да ощети пчеларя с до 250 кг мед.

Ние не можем да диктуваме цените, но за формирането на цената на бългаският мед роля имат и големите износители и в частност и ние като пчелари. Въпреки че българският мед е с отлични показатели и качества и се говори че той се използва за подобрител на нискокачествения и евтин мед. То цената си остава една от най-ниските в сравнение с останалите европейски страни.
Пример – акациев мед на едро тук се изкупува на 5.00 – 5.50лв. според полена и вечното че цената в Германия била ниска. В съседна Румъния –същия мед акация се изкупува на едро на 15 лей (3,38 евро / или 15 лей - 6,60лв. ). Едни и същи показатели и качество различни цени. Унгарски акациев мед – последно като проверявах беше на 4 евро.
Навремето двама от тези големи износители в стремежът си да купуват мед от нас на цена под 1 лв. вкараха автогол на нашият мед. Дори може да се твърди че заради тях загубихме и някои пазари. Осъзнаха си грешката но малко късно, а цената на българският мед на германския пазар се срина. Разбира се за това виновни бяха пчеларите. Когато по-големите производители (над 5тона) решиха да ги заобиколят (при това доста успешно) големите износители водени от своята загриженост за благополучието ни, направиха една „хубава“ пиар акция в резултат някой фирми ни зачеркнаха на картата като страна доставчик на пчелен мед. Нo понеже не са големи като Breitsamer + Ulrich много важно че сме ги загубели. А именно тези фирми даваха малко по-добрите цени а не гигант като Breitsamer. Положителното е че след 2007 някой от тях започнаха отново да закупуват мед на малки партиди като контролът за нас е двойно по-стриктен отколкото за други европейски страни.

Същите тези големи износители ни утвърдиха като доставчици на промишлен мед (варели 300 кг) а цената на промишления мед винаги е била ниска.От икономическа гледна точка така е по-лесно за тях – големият обем им генерира достатъчно добри печалби. А когато се заговори че вместо подобрител/суровина трябва да се защити българска марка мед те или се противопоставят или ги хваща амнезия.
Пример – Армения – пуснато е малко по-нагоре – при средна изкупна цена от 2 – 4,50 евро в страната – марката Sevan (на едноименното езеро и най-голям пчеларски район) излиза на ЕС пазара на цени от 9,70 евро за 490 грама до 40 евро за 2 кг мед. Или луксозната им марка Bzzz (с уникална опаковка) предназначена за луксозните магазини на арабския свят (където цените достигат до 200 долара за килограм мед - марката Sidr - Йемен). При това не от голяма фирма износител а от арменски пчеларски кооператив.
Нима ние нямаме толкова качествени медове – имаме ама няма политика в това отношение. При нас 70-80 % от меда отива във варели за да покрием показателите/изискванията на разфасовчици като Breitsamer на който между другото едно от многото изисквания е на меда да не са правени анализи (освен ако те изрично не са го поискали). Те си правят собствен анализ на меда едва когато цялата партида 20 – 40 тона мед е доставена до склада им. Освен това те имат стандартни изисквания за показатели на меда (струващ 100-200 лв.) без значение дали е български, унгарски или гръцки.

Дребните фирми в голяма си част са дъщерни фирми на големите фирми износители и тези 20-30 стотинки отиват в един и същи джоб. Без да се замислям мога да изброя поне 7 фирми собственост на една от големите износителки. 2012 година една от големите фирми бе глобена с 600 000 лв. заради точене на ДДС през дъщерните си фирми – като си е препродавала един същ мед няколко пъти. В резултат тукашният закупчик на въпросната фирма два дни по-късно свали цената от 4,20 лв. на 4 лв. и едва февруари тази година я вдигна отново на 4,20 лв.

Единственият начин за по-добри цени на едро е в заобикалянето на фирмите което е трудно но не и невъзможно. Един от начините е създаването на пчеларски кооперативи, сдружения на производители и директното излизане на пазара. Това за съжаление е все още табу и химера за нас.