Бог да го прости,ветеринара предполагам.
Бог да го прости,ветеринара предполагам.
Знам доста неща,но и доста ПОВЕЧЕ искам да науча!!!
Имам нова информация. По стечение на обстоятелствата имах шанс да проведа една среща с човек, който е много навътре в нещата с експорта, в резултат на което успях да получа информация какво точно се случва с меда, след като някой изкупвач го изкупи от нас. Накратко меда, изпупуван от прекупвачите, има един единствен път за достигане до крайните клиенти по света, и той е следния:
1. Окрупняване в големи партиди
2. Разфасоване в различни видове опаковки
3. Намиране на краен клиент на едро и продаване
Окрупняване в големи партиди
Колкото и невероятно да звучи, това се оказа че е една от най-трудните и най-скъпите операции. Първо да си изясним какво означава термина ПАРТИДА? Ами това е едно голямо количество мед, който има ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ !!!
В тези две червени думички е заключен целият проблем на дребните пчелари, а от там и ниската цена, по която се изкупува меда от тях. Като начало големите западни фирми, които продават разфасован мед по веригите, са създали ТЪРГОВСКИ МАРКИ, под които продават, и в рамките на дадена търговска марка те стриктно следят меда да е с ЕДНИ И СЪЩИ ПАРАМЕТРИ. Това го изисква крайния клиент - не може да си купиш мед марка например КЛЕВЕР и веднъж да жълтее, друг път да червенее, веднъж да е с повече липа, а друг път с повече слънчоглед. След като веднъж е създадена дадена марка мед и тя се продава добре, от този момент нататък меда на тази марка ВИНАГИ трябва да е с едно и също съдържание !!!!! За да постигнат тази еднаквост, големите западни фирми комбинират (смесват) различни видове мед, като с това смесване се мъчат да достигнат до предварително зададените им параметри. Например меда на дадена марка съдържа 17% липа, 12% слънчоглед, 35% акация и т.н. Западната фирма прави огромни партиди и в един момент се оказва, че съдържанието на липа е малко. Хоппа - западната фирма обявява на партньорите си, че търси 100 тона мед от липа. Друг път се случва със слънчогледа или с акацията или с ливадния - кога както се случи.
Вида на меда е само едната страна на въпроса. Има една редица други показатели, които също трябва да са в съответния диапазон от предварително зададени параметри. Чрез правилното комбиниране на различни видове мед е възможно тези показатели да се вкарат в норми. Дори и меда с антибиотици може да се използва, стига да бъде разреден с достатъчно количество друг мед без антибиотици.
В цялата тази история е важно едно единствено нещо - западняка иска от Българските прекупвачи да му подготвят мед със СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ ПАРАМЕТРИ на партиди от по МИНИМУМ 10 тона. Още червени думички, защото са изключително важни.
Как се прави партида от 10 тона?
Ами единственият възможен начин е да притежаваш 10-тонен хомогенизатор. Това е едно огромно съоръжение от хром-никел с водни ризи, мотори, бъркачки със строго определени по размер и форма перки, компютърно управление и ВЯРНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА ХОМОГЕНИЗИРАНЕ. Добави и помещението, складовете за суровина и готова продукция, ХЕИ сертификатите, GMP и разните му други европейски сертификации за качество и ето ти инвестиция за половин или един милион лева, заедно с 20-30 човека персонал. Не знам колко точно фирми в България имат такива цехове за хомогенизиране, но знам че ги има и функционират. Може би говорим за 5 или 10 фирми. Постепенно ще ги разбера кои са.
Та тези са единствените фирми, които имат шанс да изнасят мед на световните пазари, защото те и само те имат необходимото оборудване да подготвят ГОЛЕМИ ПАРТИДИ МЕД С ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ.
Пазара на тези фирми е несигурен, защото изискванията на западняците непрекъснато се менят. Тези фирми имат контакти със западняците, но поръчките, които получават, непрекъснато се менят, и тези фирми непрекъснато трябва да си променят политиката - това търся, това не го търся. Цената, по която продават тези фирми, се диктува от западняците, и обикновенно е в диапазона между 2.2 и 2.6 EUR/kg. Рядко се случва западняка да е готов да даде малко повече и то само в случаи, когато е притиснат и бърза и му трябва някакъв точно определен вид мед. Така че тези фирми не печелят много като процент на надценката. Тяхната печалба идва от големите обеми, които при повечето от тях надхвърлят 500 или 1000 тона на година.
В миналото е имало опити тези фирми да се опитват да договарят помежду си изкупната цена, но тези опити винаги са се проваляли по причина недоверие помежду им. На едната фирма не и вървят покупките, защото дава ниска цена, и тя си мисли, че някоя от останалите лъже и изкупува по-скъпо. В същото време е притисната от конкретна поръчка и за да не се провали, тази фирма се отказва от договорката и вдига изкупната цена. С две думи - можем да бъдем спокойни, че договаряне на ниски изкупни цени НЯМА. То не е и възможно, и това ще го разберете от следващия постинг.
"Цената, по която продават тези фирми, се диктува от западняците, и обикновенно е в диапазона между 2.2 и 2.6 EUR/kg." Това е изкупна цена на българският мед, т.е. за всяка държава има различна изкупна цена ли?
Между тези 5-6 големи Български фирми-износителки и пчеларите стои едно междинно ниво, наречено ПРЕКУПВАЧИ. Такива има стотици в България, като тяхната роля е да влизат в контакт с дребните пчелари, да изкупуват малки количества мед в тенекии, да го окрупняват (без да го хомогенизират) и да го продават на фирмите-износителки на партиди от по 5-10 тона. Прекупвачите обикновенно са малки местни фирми, които се познават с пчеларите от региона, и които извършват мръсната работа по търчане, вземане на проби, уедряване и после продажба малко по на едро. Един и същи прекупвач обикновенно се явява доставчик на повече от една фирми-износителки, като той също се опитва да играе някаква игра на спазаряване на цените както отдолу (с пчеларите), така и отгоре (с фирмите-износителки). За 1 или 2 стотинки разлика той е готов да изостави взаимоотношенията си с една фирма износителка и да се прехвърли към друга.
Общата надценка, за която се борят прекупвачите, рядко надхвърля 20-30 стотинки. Половината от тези пари са разходи за транспорт и заплати, а останалата половина е чиста печалба. Данъци обикновенно не се плащат и това е добре за пчеларите, щото иначе ако държавата стегне ситуацията с изкупвачите, за да плащат данъци, това автоматично ще доведе до НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗКУПНИТЕ ЦЕНИ.
Да, западняците предлагат различна цена за меда от различните държави. Българския мед е един от най-високо платените и той се използва за подобрител на Китайския или например Аржентинския мед. Основното количество мед, което се изкупува от западняците, е от най-евтиния възможен мед, там, където го намерят по света. Знам за Китай и Аржентина, но през годините държавите се менят. Та от този най-евтиния мед западняците образуват големи партиди от по десетки и стотици тонове, и после търсят от България (и от другите качествени държави) качествен мед с точно определени параметри, с които да компенсират недостатъците в другия мед.
Това обаче не променя факта, че ние сме втора ръка доставчик, който се използва само при нужда. Ако китайците си оправят качеството, нашия мед ще стане ненужен или най-малкото цената му ще падне до нивото на Китайския.
Пак ще кажа нещо, което съм го казвал и друг път - в международната търговия цените са пазарно регулирани и са много изцедени. Една или две стотинки (един или два цента) са достатъчно условие един голям западен вносител да откаже партида от 1000 или от 10 000 тона от една държава и да си я купи от друга. Там също си правят сметката, което си е съвсем в реда на нещата. От тази гледна точка Българските фирми-износителки са поставени в ПОДЧИНЕНА ПОЗИЦИЯ. Те нямат шанс да се пазарят за цената. Западняка обикновенно казва - "Ти си дребен за мене. Или се съгласяваш на тази цена или чао - ще си намеря друг".
Тъжно, но това е истината. В бизнеса с меда България не се явява доминираща световна сила и не може да диктува цени. Може само да се съобразява с чуждите цени и да се моли системата да не я изхвърли в девета глуха.
Каква е изкупната цена на Китайският и Аржентинският мед?
Накратко информацията до момента:
1. Цените на меда са международни и се диктуват от големите държави-износителки.
2. България заема ПОДЧИНЕНА РОЛЯ - тя не може да влияе на международните цени. Може само да се съобразява с тях.
3. Най-високото ниво в йерархията в България са малко на брой фирми-износителки, които притежават скъпо оборудване за милиони, и тяхната роля основно се свежда в ХОМОГЕНИЗИРАНЕ НА МЕДА в големи партиди с ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ.
4. Междинно ниво се явяват няколко стотин дребни регионални фирми - ПРЕКУПВАЧИ, които обслужват големите фирми-износителки.
5. Както фирмите-износителки, така и фирмите-прекупвачи, се вместват в един тесен диапазон от надценки (20-30 стотинки), с които си покриват разходите и им остава някаква дребна печалба, по-малка от 10%. В абсолютна стойност обаче печелят много, защото превъртат големи обеми.
От казаното до момента българският пчелар може да си направи следния извод:
Когато даден прекупвач му каже например изкупна цена от 4.20, то това означава, че шансовете му за спазаряване на цената са да я повдигне максимум до 4.25, и то ако предложи на изкупвача някакви екстри - например голяма партида или пък собствена доставка на място. Илюзия е да си мисли за 4.30, просто защото системата след него няма как да поеме цели 10 стотинки загуба.
От тука идва и друг основен извод, който аз отдавна вече съм си го направил:
Единственият шанс за Българския пчелар да спечели повече пари е като предприеме някакви мерки за НАМАЛЯВАНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ НЕГО МЕД. Друго не е възможно да бъде направено. Всякакви мрънкания за лошата изкупна цена са безполезни и безсмислени. Просто света е така устроен и ние не можем да го променим този факт. И вместо да търсим вината в другите, най-добре е да запретнем ръкави сами и да видим какво можем САМИ ДА НАПРАВИМ ЗА СЕБЕ СИ в посока намаляване на себестойността.
Много добре го каза , по точно няма как да е .Занимавал съм се с дребен износ на други стоки и схемата е точно такава на всякаде , колкото и да искаме да нее така
Не знам. Ако знаех, щях да я кажа. Знам обаче със сигурност, че е по-евтина от Българския мед може би с 10-20 евроцента. Може дори и да е с 30 евроцента, но това е малковероятно. 20 евроцента са достатъчно голяма разлика, щото десетките хиляди тонове мед да се изкупуват от там, а България да попадне в девета глуха и да бъде използвана само в случай на нужда с цел да подобри някой влошен параметър от евтиния мед.
Истината е, че не ги знам какви са точните сметки на изкупвачите и на фирмите-износителки. Имам съвсем груба представа от знанието за изкупна цена от 4.20 (2.15 EUR) и знанието за световна цена от статистиките (2.20-2.60 EUR). От разликата на тези две цени си вадя заключението, че прекупвачите и износителите се вместват в един много тесен диапазон от 20-40 евроцента. Ако приемем съвсем грубо, че половината са разходи, то тогава като печалба остават 10-20 евроцента, разделени между две категории фирми - прекупвачи и износители. Тоест по 5-10 евроцента на фирма. Именно затова и казах печалба ПОД 10%, по-точно 3-5%, което е смешно малко в света на бизнеса. Трябва обаче да се отбележи факта на големите обеми и факта, че едни и същи пари се превъртат няколко пъти в рамките на годината. Това вероятно докарва на тези фирми 10-12% годишна печалба, което вече си е съвсем в реда на нещата.
Щях да се учудя, ако беше нещо по-различно. Пазарната икономика в повечето случаи винаги довежда нещата дотам, щото фирмите да имат годишна печалба от порядъка на 10%. Тези фирми, които прилагат по авангардни технологии в управлението на ресурсите, могат да постигнат 12-13% печалба. По-мурдарските фирми падат на 6-7% печалба и техните собственици непрекъснато се чудят защо не го захвърлят целия този бизнес с хилядите главоболия и не си сложат парите на депозит в банката. Това са естествени процеси и пазарната икономика ВИНАГИ (с малки изключения) свежда нещата до такива разчети.
В момента има 3 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 3 гост (и))