"Страхотни" сме ние българите, уникални. Едва ли има някъде по света подобен народ като нашият. Винаги сме недоволни от нещо, намръщени и зависливи. Все искаме нещо, но ако може някой друг да дойде и да ни го даде хей така, без пари, а и ние да не си мърдаме пръста дори. И понякога това чудо се случва и идва някой и дава нещо. И тогава... "О, ужас... Защо тоя идва и дава хей така без нищо. А бе сигурно има нещо на ум. Не му е чиста работата, явно иска нещо да ни прецака - не можа така да се прави..." Това ни е клинично състояние - да не се прецакаме, още по-лошо някой друг да не ни прецака. Имаше един стар виц: Кои са най-големите страхове на българина - да не стои на течение, да не е*бат жена му и да не се прецака с нещо.
Караш си 30 години одрънканата жигулка и в един момент ти дават Audi A8 примерно. "Ха, това пък защо, аз си искам жигулката. Не искам това чудо, та то е синьо, а моята жигулка си жълта красавица." "Но аудито е ново, модерно, 10 пъти по мощо от твоят стар жигул." " Не, не ти го искам това новото..." И започва търсенето на теле под вола...
Същото наблюдавам и с цифровизацията... "Разправят, че туй циф..., а бе не мо'а го кажа, било убаво." " А бе убаво, кой знай кв'о пак ш' нъ прикарат. На нас си ни ъресваше както е до сега."
За жалос е така, това сме ние. Такава ни е и държавата. Политиците ние си ги избираме, ние им даваме правото да ни лъжат и крадат. Някой беше казал, че всеки народ заслужава своята участ.
И е ужасно прав...