Когато откраднаха моята кола в София, полицая отегчено ми каза, че аз съм му 9-тия за деня. И това само в едно РПУ, в което има само един полицай, занимаваш се с кражбите на коли. Та той не насмогва само да регистрира кражбите, камо ли да ги разследва. Една малка стаичка, в която има едно бюро за двама човека и един компютър от балканската война с дисплей от тези бумбалниците с кинескоп. Бюрото отрупано с тонове неподредени хартийки (вероятно оплаквания за кражби). Отегчения следовател ми хвърля няколко празни бланки и ми казва - пиши. Излизам в някакъв мръсен коридор с някаква дървена масичка на 100 години и един счупен стол и 2 часа гриза химикала и се чудя как се попълват тези бланки. Най-накрая връчвам бланките на следователя и той ги слага най-отгоре на една огромна камара с други подобни и започва да ми се жалва колко им са ниски заплатите, как нямало пари за компютър, та си носел собствения си лаптоп и т.н.

За довиждане следователя ме посъветва да си платя откупа, когато крадците ми звъннат по телефона. Аз го попитах откъде те ще ми научат телефона, а той ми каза - "спокойно, ще го научат". Прозвуча ми като "спокойно, аз ще им го кажа".

Та това е съвременната Българска полиция, която уж противодействува на кражбите. Един единствен човек за цяло РПУ, който ежедневно приема около 20-30 сигнала за кражби и се чуди как да ги опише. За разследване и дума не може да става, а колата ми струваше 30 000 лева. Та тогава аз осъзнах, че за под 100 000 или дори за под 1 милион лева кражба Българската полиция няма да си мръдне пръста да ме защити.