Това че вече има индустриализация в селското стопанство не ми пречи аз сам да си гледам домати, краставици, ябълки, сливи и т.н. Не ми пречи да си правя вино и ракия. Не ми пречи и да давам излишъците на приятели и дори да ги продавам (не го правя, но не е невъзможно). Имам си зеленчукова и овощна градина с какво ли не. Например имам си тиквички, които аз лично си садя, гледам, пържа и ям. Много обичам пържени тиквички. Имам 10 липи от които си берем чувал-два за нас и после каним приятели и познати да си наберат кой колкото си иска. Имам две дръвчета дюли, от които жена ми прави страхотно сладко. От лозите всяка година си правя вино-розе, а от ябълковите дръвчета си правя ябълково вино и оцет. Тази година нещо обърках технологията и вместо вино се сдобих със 70 литра ябълков оцет. Оказа се обаче, че той е много ценен, и сега го раздавам на приятели. Жена ми си копа домати, краставици, моркови и разни други неща и всяка година през лятото си ядем само собствена продукция. Десетки касетки с ябълки си имаме и през цялата зима.

Искам да кажа, че индустриализацията не може да попречи на дребните производители да произвеждат и (ако искат) да продават на приятели и познати.