Голи ID-та има само в най-старите видове RFID тагове на 125 kHz. Тези, които аз използвам са последен писък на модата и освен ID-то имат памет от поне 1к. В толкова много памет можеш да запишеш цялата си автобиография. За нуждите на идентификацията обаче е достатъчно да запишеш данни за фирмата и/или за човека, като в тези данни присъствува и ЕИК или ЕГН. След това тези данни се заключват с парола, която само ти знаеш. Това означава, че всеки ще може да ги чете, но само ти ще можеш да ги променяш. ID-то също може да се записва. Може да записваш и всичко друго, което сметнеш за разумно. Например можеш да си водиш дневник по дати с проверките на кошера, със състоянието на майката или семейството и т.н. Всичко е въпрос на желание и игра на софтуер.

Колкото до разстоянието за четене - при Mifare чиповете на 13 MHz това разстояние е до 5 сантиметра, което е предостатъчно за външна лепенка или карта. При UHF лепенките разстоянието е голямо и може да стигне до 20 метра с подходящ четец с остронасочена диаграма на излъчване. С нормален четец се постигат 50 сантиметра до 1 метър. От такива големи разстояния четенето на лепенките вътре в кошера се извършва групово, като има специални алгоритми за избягване на конфликтите.