На базата на информацията в горния постинг може вече със 100% увереност да се каже какви са основите на българските производители.

Сливенските са тъмни на цвят с голяма прозрачност и голяма гъвкавост при нулеви температури. Следователно те са направени от GRADE B кафяв/черен восък, към който е добавено голямо количество парафин (може би 30-50%), като по този начин основите стават GRADE C (трето качество). В друг кашон със сливенски попаднах и на мръсно-жълти основи. Следователно в Сливен не правят подбор на восъка и слагат каквото имат, но добавят и доста парафин.

Горнооряховските имат плътен мръснобял цвят и са доста по-чупливи при нулеви температури. Чупливостта и плътният цвят говорят за по-малко парафин (може би 10-15%). Самият факт че основата е избелвана обаче говори за това, че първоначалния цвят не е имал търговски вид - тоест най-вероятно той е бил чер или кафяв. Следователно тези основи също са правени от GRADE B восък, който е влошен до GRADE C посредством избелващата химия и добавянето на восък.

Ловешките основи са най-близко до жълтия цвят. На нулеви температури не съм ги тествал но съдейки по прозрачността, в тях също има някакво количество парафин.

Истински и хубав жълт цвят имаха само едни вносни основи, които освен всичко друго имаха и един невероятно приятен аромат на мед. Дори ги близнах, но не бяха сладки. Явно говорим са добавяне на изкуствен аромат - тоест някаква химия. Също имаха и някаква малка прозрачност (парафин).

Нулева прозрачност (без парафин) и идеален жълт цвят имаха само моите основи, но както вече ви казах, те са силно чупливи при температури около нулата. Толкова чупливи, щото дори и транспортирането в кашони е невъзможно. Ако през зимата се изпрати един кашон с куриер, той ще пристигне при получателя на сол.

При стайна температура всички видове основи са в идеално гъвкаво и нечупливо състояние.