Без време няма,има само време,
не спира,нито връща се назад.
За някой то си е банално бреме,
за други е небесна благодат.

Животът ни изтича като пясък,
а дните като изворна вода-
какво ни ползват суета и блясък,
тях хваща ги от времето ръжда.

Тече като пробита кофа,
но никой не налива в нея пак-
за всички нас това е катастрофа,
опитваш да е да спреш,но няма как.

Секунди и минути са стрелите,
с които времето от нас краде,
тревожим се че глупостта на дните
душите ни на търг ще продаде.

Легни,стани, храни се,огладнявай,
отивай и се връщай пак назад-
живота си без смисъл не оставяй!
това си е на лудите парад.

Зора и залез също се повтарят,
красиви са, но стават на рефрен
и чувствата ни в своя кръг затварят,
до миг във който ставаш отегчен.

А колко време трябва да се учим
и колко време ,за да разберем,
че от живота няма да получим,
ако не знаем как да му дадем!

Даниела Динкова