Причинява се от едноклетъчен паразит — нозема апис, който в споровата си форма попада в храносмилателната система на пчелите, майките и търтеите чрез замърсените от изпражненията на болни пчели храна и вода. Като до-стигнат до средното черво (същинския стомах), спорите прорастват и изхвърлят своя амебовиден зародиш, който навлиза в епителните клетки на вътрешната чревна об-вивка. Там ноземите се хранят и прекарват сложен цикъл на числено размножаване, като отново се превръщат в спори. От това епителните клетки се разрушават и храни-телните вещества не могат да преминат през стените на червото в кръвта. Чувствувайки глад, болните пчелп поглъ-щат все повече храна, вследствие на което дебелото им черво се препълва и те принудително изхвърлят изпражне-нията си по питите и цялата вътрешност на кошера, от което се заразяват и другите пчели в семейството. Оттам по всички възможни преки и непреки .пътища заразата се разпространява по другите семейства. Болните пчели са с намалена жизненост и работоспособност, имат но-кратък живот и произвеждат по-малко млечице. Майката отслаб-ва и намалява или преустановява яйцеснасянето. Вследствие на това семействата остават слаби и с ниска продуктив-ност или напълно загиват още през пролетта.
Според изследванията на Шабанов спорите се запазват жиз-неспособни във водата и почвата до 90 дни, в центрофугирания мед до 1 година, а в запечатания мед в пити-те до 462 дни. Според други автори спорите се запазват но повърхността на питите до две години. Преките слън-чеви лъчи убиват сухите спори за 30 часа, а във вода-та — за 51 часа. Спорите биват убити от парата за 1 ми-нута, във вода при 60°С — за 10 минути, а в мед при 60°С — след 15 минути.
П.П от Календарен справочник по пчеларство.Л.Радоев