Място за бърборене

[Кразз]

Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази

"Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха-аха, ще запукат, ще затряскат и ще накарат Тотка, младата вдовичка, дето се е качила на кладенеца, уж въже на дюлята да връзва за прането, а окото и шари се оттатък плета, да ахне и да тупне от страх в коритото.
Един чер като дявол скорец, си опитва флейтата на големия орех у Павлеви. Извие, извие на тънко, изчурули нещо, та ти замае главата, па го скъса отведнъж, спре и тъй си остане, заплеснат в слънцето. Отвън, на двора, прав, с възпретнати ръкави и гологлав, Павли поправя колата и рукани млада букачка.
Уж върти руканя, пък едното му око се нависоко мери и плета прескача, та пронизва през дюлята чак. .........
....... Една жилеста ръка я вкопчи като колан през кръста. Опряна с гръб в стената, с отметната глава встрани, цялата премаляла, Тотка едва прошепва:
-Олеле, бат' Павле... Не викам вече...Не пискам...Де оня глас момински?...Де оня глас!"

Из:
"Де оня глас..."
Чудомир

Р.Р. Кога е текла таз вода...?