До 2007 и аз бях от онези хора, сляпо вярващи в третиранията - така ми беше преподадено - "лентички на пролет и на есен". По онова време това ми виждане беше допълнително подкрепяно от фактът че съм виждал високо опаразитяване и ефектите от него в чужди пчелини, в които по една или друга причина съм бил канен ( каква е причината за опаразитяването не бих могъл да кажа или да си спомня, но важното е че акари действително имаше (има). Те не бяха някаква абстракция от книгите). Друга причина беше "общественото мнение и нагласа" към което и аз принадлежах. Въпроси от рода на "сложи ли вече лентичките?" или "вади ли вече мед? ние вече въртяхме два пъти" бяха ( са) константа и отразяваха обществените разбирания за "правилно" и стандарт към който всеки от нас се стремеше да не "изостава" от "групата".

През 2007 се завърнах от студентска бригада по време когато беше прекалено късно за третиране ( или поне онова което беше във границите на познанието ми). Зимата за мен беше дълга, " ще оцелеят ли, няма ли да оцелеят" .... Изпълваше ме онзи страх и виновно съмнение, знаейки че се бях отклонил от нормата. През пролетта когато започнах " да броя жертвите" за мое ГОЛЯМО очудване нищо не се бе случило. Беше горе-долу времето за третиране и държах в ръцете си по-рано закупените лентички, когато нещо се преобърна в мен и ми светна една лампичка. Тогава започнах да се съмнявам във всичко, което до тогава бях научил и щях да науча. Някои от семействата не показваха признаци на опаразитяване и в онзи съдбоносен за мен миг реших да не използвам всички лентички "защото така и така съм ги купил" . По-късно , афектиран от видяното, в мен се зароди идеята да третирам "според нуждата" , т.е. никое семейтво да не бъде третирано по презумция, а само при видима нужда от такова. Реших от там насетне да третирам само веднъж - наесен, и да видя колко дълго може да издържи всяко отделно семейство преди да се наложи то да бъде третирано. Едно от тези семества оцеля без никакви третирания чак до зимата на 2011/2012 ( за последно беше получило лентички пролетта на 2007) , въпреки че през това време 3 пъти си беше сменило майката. Напълно безполезно във всякакво друго отношение, но от сантименталност и фактът че не се нуждаеше от НИЩО , го бях оставил буквално на самоиздръжка.

ще продължа по-късно