Създал Господ коня.Създал и морското конче. Създал водното конче.И решил да създаде речния кон, хипопотама. Като и друг път направил животното от кал.Доволен от труда си седнал да си почине и както и преди се е случвало, задрямал.Дяволът, знае се, това и чакал.Изскочил от Пъклото и почнал с поправките по свой вкус.Смачкал глината на тялото на животното почти до топка.Краката му се смалили и удебелили. Напъхал в устата му огромни зъбища и за целта я разчекнал та станала най-голямата уста в животинския свят.Тая уста оставила съвсем малко място в главата. За мозъка останало толкова малко място , че се оказал най-малкия по отношение на тялото сред животните.Работил дяволът бързо , но Дядо Господ се разсънил и решил да вдъхне живот на творението си.Отворил устата на хипопотама и се сепнал.Не очаквал промяната.Дяволът използвам момента .Дръпнал опашката на животното и от бързане я откъснал.После бързо духнал от дъха си в дупето на хипопотама и той оживял.
В краен резултат се получил животински вид с огромна уста и мъничък мозък, който вечно ламти да повече място в което да пръска изпражненията си.Малката си опашчица ползва за целта.Та обича туй животно да се къпе в собствените си изпражнения и да напада с големите си зъбища всички и всичко.Така дяволът помогнал на Дядо Господ при сътворението.
п.п. От тая притча идва и израза " Пусна си душата." отнасящ се за някой що го "пусне по терлици".То дяволската душа от де влиза от там и излиза.