Нещото, което го създава генерира висока напрегнатост на полето за много кратко време, но с напрежение стотици хиляди волтове. Можеш да го видиш във всяка лаборатория за високоволтови изпитания.
А как се реализира според теб сближаване и скачване на апарати я космоса?
Съвсем не е задължително това! Препозиционирането на спътници отдавна не е проблем в безвъздушното пространство при почти нулева гравитация. "Стреляш и бягаш" - това е стратегията. И докато кондензаторната батерия се зарежда от соларни панели, ти отиваш на следващата позиция. Противодействие е възможно и без физическо откриване на "спътника-убиец", но това предполага яко екраниране и увеличение на теглото.
Да не говорим за лазерно унищожаване на соларните панели на комуникационните спътници. Няколко микро дупчици и късото е гарантирано!![]()