Цитат Първоначално публикувано от zapstojan Виж публикацията
Мисля, че бъркаш нещата...
Нищо де, на маламашките нали им разбира, там е сто пъти по-добър от мене и от тебе. Нали всеки трябва да си гледа работата - както е в стария виц от соц-а:
Гошо много харесвал една от колежките - Марийка и все и се одумвал да си иска. След поредните увещания тя се съгласила, бил ден за заплати и му рекла:
- Имам обаче едно условие, щом си толкова ербап - ако не ме оправиш три пъти тая вечер, даваш ми цялата си заплата.
Скокнал ухилен нашия, съгласен веднага, мерака голям. Хубаво, ама след втория път го закъсал и ще не ще, дал си заплатата.
Прибира се той умислен няколко дни, кахърен какво ще обяснява в къщи за заплатата. Накрая, притиснат от обстоятелствата, отишъл да търси помощ при бригадира. Така и така, обяснил му той, а бригадира му рекъл да си се оправя сам или да пита директора. Отива при директора - същата работа обаче, помощ отникъде. Накрая от немай къде, отишъл при партийния секретар и му разказал историята.
- Кой това, Марийка ли?
- Същата - кима оклюмал Гошо.
- Добре, тръгвай си сега, ще видим тази работа.
Казват на Марийка, че я вика партийния и тя му се явява в кабинета.
- Вярно ли е това Марийке за тебе, Гошо и заплатата му?
- Вярно е, другарю партиен секретар.
- Аз, ако те оправя три пъти за една вечер, ще му върнеш ли парите?
- Ще му ги върна, другарю - обещава Марийка.
След два дена викат Гошо при партийния. Влиза той в кабинета, там зад бюрото онзи тупа една пачка по плота:
- Ей ти Гошо заплатата и занапред умната. И всеки да си гледа неговата работа.