При каква температура е презимувал сиропът? Питам, защото ми хартисаха двадесетина кг, та се чудя, дали ако го оставя в мазето, където миналата зима температурата падна до ок. 0°C, няма да се опита да кристализира.Първоначално публикувано от Димитър Бонев
Сметката няма как да излезе, ако всяка зимна пчела отглежда по 4 пролетни, защото ако приемем, че в едно семейство иззимуват 15 хил. пчели, които живеят средно до кр. на март / нач. на април, излиза, че в началото на април в семейството трябва да има поне 50 – 60 хил. пчели, а знаем, че пилото през февруари и март не е много. Според Марко Станоевич, сп. “Пчелин” (http://www.pchelar-probvaisambg.com/...286_spisak.htm), в периода, през който се подменят зимните пчели с пролетни, всяка една пчела отглежда средно 1,13 – 1,42 пчели. Като вземем предвид, че в отглеждането на пило са взели участие и излюпените през февруари и март пчели, излиза, че всяка зимна пчела отглежда по по-малко от една пролетна пчела.Първоначално публикувано от iris
Така че продължавам да смятам, че е обратното. wink;
Да, инвертират я в храносмилателната си система. Понякога пчелите директно консумират неинвертирана захар (Апифонда, бяло сладко, захарен сироп, нектар) без преди това да я складират в питите, но след като я погълнат, тя трябва да се разцепи на лесно усвоимите от пчелния организъм глюкоза и фруктоза. Ето в тази връзка едно “парче пъзел”:Първоначално публикувано от iris
“Храната се усвоява от организма на пчелата след преработването й в червата под действието на ферменти. Процесът на храносмилане започва в предния чревен дял, където заедно с приетата храна постъпват секрети от жлезите. Основните процеси на храносмилането протичат в средното черво. Ензимът инвертаза разцепва сложните захари на прости (глюкоза и фруктоза), амилазата превръща нишестето в дизахариди, а другите ферменти – в монозахариди. Мазнините се разграждат от липазата, а разцепването на белтъчините до аминокиселини става под действието на протаза, пепсин и трипсин.” (Буренин, Котова, “Справочник по пчеловодству”, стр. 22)
И накрая, един интересен метод за “подхранване” на пчели, прилаган от К. М. Зарянов от гр. Дедовск, Московска област, описан от Забоенко, “Все о пчеловодстве”, 1999, стр. 55.: Тъй като го мързяло да приготвя сироп, Зарянов рано напролет подпушвал пчелите през ден с пушалката, а те се натъпквали с мед, част от който усвоявали, а една част складирали обратно. Тъпчейки се обилно по този начин, те усилено хранели майката и пчеларят останал много доволен от получените резултати – голямо количество пило рано напролет.


Цитат
